— Какво има? Какво не е наред?
— Знаеш ли какво е това?
— Не. Какво е?
Торсън не отговори. Натисна един бутон и я включи. После се вгледа в течнокристалния дисплей на гърба й.
— Няма снимки — произнесе той.
— Защо, какво има?
Не ми отговори. Пъхна камерата в кашона, затвори го и потегли.
Торсън караше колата така, сякаш беше пожарен камион, вдигнат по тревога. На бензиностанцията на булевард „Пико“ рязко удари спирачки и изскочи от колата. Втурна се към телефона и набра някакъв междуградски Номер, без да пъха никакви монети. Докато чакаше да му отговорят, измъкна молив и малък бележник. Видях го да си записва нещо, след като размени няколко думи с някого. Когато набра и следващия междуградски номер, без да слага монети, предположих, че избира специалните им безплатни номера.
Изкушавах се да сляза от колата и да се приближа, за да чуя разговора му, но реших да изчакам. Някъде след минута надраска още нещо в бележника си. През време огледах кашона с доказателствата, който му беще предал Суитцър. Прииска ми се да го отворя и да разгледам отново камерата, но реших, че само излишно ще го разгневя.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш какво става? — запитах аз още преди да е седнал на волана.
— Разбира се, че имам, но ти така или иначе ще го научиш. — Той отвори кашона и вдигна нагоре камерата.
— Знаеш ли какво е това?
— Вече ме пита. Камера.
— Да, но работата е там каква точно камера.
Зърнах търговския знак на производителя, изписан отпред, докато я въртеше из ръцете си. Голямо „о!“ в бледосиньо. Знаех, че това е знакът на компанията, произвеждаща компютри на име сИ§18по1; 200. [???]
— Това е цифрова камера, Джак. Оня въздухар Суитцър хал хабер си нямаше какво е държал в ръцете си.
Моли се само да не сме изтървали и последния влак.
— Нищо не разбирам вече. Сигурно и аз съм същият въздухар Като него, но можеш ли да…
— Знаеш ли какво представлява цифровата камера?
— Да, не използва филм. Във вестника бяха експери ментирали с една такава.
— Точно така, не използва филм. Изображението, което камерата заснема, се записва върху микрочип. След което може да бъде вкарано в компютър, обработвано, увеличавано, всичко, каквото ти душа поиска, и накрая отпечатано. Зависи само от техниката, с която разполагаш — а това е върхът, идва с обективи „Никон“ — можеш да получиш изключителни снимки. Направо като оригинала.
В „Роки“ бях виждал разпечатки на изображения, правени с цифрова камера. Торсън имаше право.
— Добре, в крайна сметка това какво означава?
— Две неща. Спомняш ли си какво ти казах за педофилите? За мрежата, която си имат?
— Да.
— Така, знаем със сигурност, че Гладън има компютър, заради факс-модема, нали така?
— Така.
— А сега знаем, че е имал и цифрова камера. С цисфровата камера, компютъра си и същия факс-модем, който е използвал да ни изпрати факса, той е в състояние да изпрати фотоизображение където си иска по света, до всеки, който има телефон, компютър и софтуер, за да може да го приеме. И в този момент ме осени.
— Той им изпраща снимки на деца?
— Той им продава снимки на деца. Поне така мисля. Въпросът, който си задавахме, беше как живее и печели пари? Помниш онази сметка в Джаксънвил, от която е прехвърлил пари на адвоката си? И ето го отговорът. Поета си изкарва хляба, като продава снимки на деца, може би дори на децата, които е убил. А кой знае, може и на ченгетата, които е ликвидирал.
— Има ли хора, които биха…
Не завърших. Знаех, че въпросът ми щеше да прозвучи глупаво.
— Ако въобще съм научил нещо от работата си, то е, че за такива неща има търсене и следователно ще има и предлагане, тоест съществува пазар — отговори той. — Най-черната ти мисъл не е лишена от основание. Най-лошото нещо, което може да си представи човек, е, че има пазар и за тези неща… Трябва да се обадя още веднъж, за да получа списъка на доставчиците им.
— А какво беше второто нещо?
— Кое?
— Ти каза, че са се случили две много важни неща…
— Това е наистина нещо. Много важно нещо, стига само да не сме изтървали и последния влак, защото тия тъпи задници от Санта Моника са седели през цялото време върху проклетата камера. Ако доходите на Гладън, средствата му за транспортни разходи, идват от продажбите на снимки на други педофили, които им изпраща посредством Интернет или някой частен бюлетин за обяви, тогава той е загубил най-главното си оръдие на труда, когато ченгетата са му го отнели.
Почука капака на кашона.
— Трябва да си купи нова — изрекох аз.
— Точно.
— Значи ще отидеш при търговците на сН&гПте. [???]