— Защо се е получило така, че картината при учителката излязла толкова зле?
— Защото не притежавала подходящ принтер. Нали знаеш, при тия изображения са необходими цветен графичен принтер с висока разрешителна способност и специална хартия. А тя си нямала ни едното, ни другото.
Първите ни две спирки се оказаха безплодни. В единия магазин не бяха продавали такава камера от две седмици, а другият беше продал две за последната седмица, Така или иначе, тези две камери бяха изпратени на един добре известен художник от Лос Анжелес, чиито колаж-ни портрети, направени от Полароид, бяха изложени в най-големите музеи по целия свят. Сега бе решил да ей пробва силите с една по-модерна фотографска техника и бе минал на цифровите камери. Торсън дори и не си направи труда да си води бележки за по-нататъшно проследяване.
Последната спирка в списъка ни беше магазин от главната улица с името „Дейта Имиджинг Ансърс“ на „Пико“, две пресечки от пазарния център Уестууд Павилиън. Спряхме до бордюра в забранена за паркиране зона и Торсън се ухили.
— Тук е. Това е магазинът.
— Откъде разбра?
— Магазин на оживена улица. Другите два приличат повече на офиси за заявки по пощата, а не на магазини, би влязъл само в магазин, тъй като е далеч по-оживено. Хора минават отвън, влизат и излизат, повече разсейване на вниманието за персонала. Така е по-добре За него, защото не иска да го запомнят.
Магазинът представляваше малко помещение с два щанда и няколко неразопаковани кашона, струпани до тях имаше две кръгли маси с компютърни терминали и действащи монитори заедно с купчини от каталози за заявка на компютри. Пооплешивял мъж с дебели очила в черни рамки седеше зад един от щандовете и вдигна глава при влизането ни. На другия щанд нямаше никого и изглеждаше неизползван.
— Вие ли сте управителят? — запита Торсън.
— Да, освен това съм и собственикът. — Той се изправи със собственическа гордост и ни се усмихна широко.
— Аз съм и първият наемен работник.
Ние положихме усилия да вникнем в чувството му за хумор, а той ни запита с какво може да ни бъде полезен. Торсън му показа вътрешността на портфейла си. — ФБР? — Той ни загледа в недоумение.
— Да. Вие продавате сИ^гТаКе 200 [???], нали така?
— Да. Върхът на цифровите камери. В момента обаче нямам в наличност. Продадох и последната миналата седмица.
Изпитах огромно разочарование. Бяхме безнадеждно закъснели.
— Мога да доставя една след три-четири дни. Всъщност, след като виждам, че и ФБР проявява интерес към стоката, мога да я доставя за два дни. Без допълнително заплащане, разбира се.
Той се усмихна и кимна, но очите му продължаваха да Ни гледат озадачено зад дебелите стъкла. Не беше особено приятно човек да си има работа с ФБР, особено след като не знае за какво точно става дума.
— Как се казвате?
— Олин. Куумбс. Аз съм собственикът.
— Да, вече го споменахте. Вижте, господин Куумбс, не сме дошли да купуваме. Имате ли името на човека, на когото сте продали последната с11д1Та1се? [???]
— Аз… — Той смръщи чело, вероятно питайки се дали има право да иска подобна информация. — Разбира се, че си водя документация. Мога да ви го намеря.
Куумбс седна и отвори едно чекмедже в бюрото си, Прехвърли съдържанието на една папка, докато открие каквото търсеше, измъкна лист хартия и го сложи върху бюрото. После го завъртя, така че на Торсън да не му се налага да го чете обратно. Агентът се приведе, огледа документа и видях как направи лек жест на отрицание. Погледнах на свой ред бланката и видях изброени многобройни позиции с принадлежности, закупени заедно с цисрровата камера.
— Не, това не ми върши работа — каза той. — Търся човек, който според нас е закупил само цифровата камера. Това единствената ви продажба ли е за последната седмица?
— Да, всъщност, не. Тази е единствената с доставка на място. Продадохме и две други, но те трябваше да се заявят.
— И още не са доставени?
— Не. Утре. Очаквам да ги получа утре сутринта.
— И двамата клиенти ли заявиха само камера?
— Камера?
— Нали разбирате, без никакви други принадлежности. Софтуер, кабел, целия комплект.
— О, да. Всъщност има…
Той направи пауза, докато отваряше повторно чекмеджето, и измъкна един клипборд с няколко розови бланки върху него. Започна да ги отмята.
— Тук има един господин Чайлдс10. Поиска само камера, нищо друго. Плати авансово в брой. Деветстотин деветдесет и пет долара плюс калифорнийския данък върху продажбите. Възлезе на…