— Остави ли някакъв адрес или телефон?
Дъхът ми спря. Бяхме го пипнали. Не можеше да е друг, освен Гладън. Името, което бе използвал беше доказателство. Усетих нечии студени пръсти да плъзват по гърба ми.
— Не, нито номер, нито адрес — отвърна Куумбс. — Само си отбелязах, че господин Уилтън Чайлдс ще се обади да провери дали е пристигнала поръчката му. Казах му да се обади утре.
— Значи той ще дойде да си я получи?
— Да, ако бъде тук, за да си я вземе. Както вече казах, нямаме ли адрес, не доставяме на място.
— Спомняте ли си го как изглеждаше, господин Куумбс?
— Как изглежда ли? А, да, предполагам, че да.
— Можете ли да го опишете?
— Беше бял, това си спомням със сигурност. Той…
— Руса коса?
— О, не. Беше тъмна. И си пускаше брада, сега си спомням.
— На колко години?
— Между двайсет и пет и трийсет.
За Торсън това беше съвсем достатъчно. Всичко пасваше. Той посочи към свободното бюро.
— Някой да работи на това място?
— В момента не. Нямаме много клиенти.
— Тогава имате ли нещо против, ако го използваме?
38.
Въздухът в залата за конференции с изглед за милиони забележимо жужеше.
Докато хората се стичаха вътре. Подпален от телефонното обаждане на Торсън, Бакъс бе решил да придвижи командния си пост от хотел „Уилкокс“ в оперативната служба на ФБР в Уестууд. Събрахме се на седемнадесетия етаж на Федералното здание в една зала за конференции с панорамна гледка на града. Виждах остров Каталина да плува сред златен океан от сияния, отразявайки особеното тъмнооранжево и червено начало На поредния залез.
Беше четири и половина тихоокеанско време и срещата беше назначена късно, за да дадат на Рейчъл максимум време, през което да получи и предяви разрешение За проверка на състоянието на банковата сметка на Гладън в Джаксънвил.
В залата за конференции се намираха Бакъс, Торсън, Картър, Томпсън, шестима агенти, на които не бях представен, явно местни, и аз. Куантико и всички останали оперативни служби, участващи в разследването, също бяха на откритата телефонна линия. Дори и тези, които не присъстваха пряко, изглеждаха възбудени. Брас Дорац непрекъснато питаше по високоговорителя: „Започваме.“
Седнал на централното място, накрая Бакъс призова всички към внимание. Зад него се виждаше груба скица в първа проекция на магазина „Дейта Имиджинг Ансърс“ и отсечката от булевард „Пико“, където се намираше.
— И така, колеги, нещата претърпяха промени — започна той. — Нали за това работихме толкова усилено, Така че нека си поговорим, след което да си свършим работата, и то както трябва.
Той се изправи. Може би моментът го беше развълнувал, както и останалите.
— Имаме вече сигурна следа, върху която работим, и искаме да изслушаме Рейчъл и Брас. Първо обаче ще дам думата на Гордън, за да ви обясни какво сме подготвили за утре.
Докато Торсън завладяваше вниманието на аудиторията със свършеното от нас през деня и откритията ни, умът ми блуждаеше на друго място. Представих си Рейчъл някъде в Джаксънвил, на четиристотин километра от главното място, как слуша човек, когото не обича и вероятно дори презира, да описва най-голямото откритие, което беше правено до този момент по следствието, Исках да поговоря с нея и да се опитам по някакъв начин да я утеша, но не и пред двайсет и пет човека. Прииска ми се да питам Бакъс къде се намира точно Рейчъл, за да мога да й се обадя по-късно, но знаех, че и това не мога да направя. После обаче си спомних за пейджъра.
— Освобождаваме Томас от нашия екип за критични инциденти — каза Торсън. — Екипът за наблюдение към полицейското управление в Лос Анжелес удвоява състава си и ще вземе Томас при себе си. Пренасочваме хората си, които ще вземат участие в един план от два етапа за залавянето на този престъпник. Като първа стъпка сме поставили система за идентификация на всички, които звънят на номерата в „Дейта Имиджинг“. Ще разполага ме с мобилен ресивер и течнокристален дисплей за наблюдение на постъпващите обаждания и на двата телефона, а оперативната ни служба е осигурила всички хора в наличност за екипите за бързо реагиране. Ще проследим обаждането на този субект, когато провери дали стоката доу е пристигнала в магазина, и ще се опитаме да го задържим на телефона, докато колегите успеят да засекат телефона, от който звъни. Успеят ли, ще последват стандартните процедури за арест на лице, обвинено в особено тежки престъпления. Да има някакви въпроси дотук?
— Ще има ли въздушна поддръжка? — запита един агент.