— Работим върху това. Казаха ми, че можем да разчитаме на един хеликоптер, но ще настояваме за два. И така, етап две ще започне, ако не успеем да се доберем до престъпника посредством системата за идентифициране чрез телефона. В „Диджитъл Имиджинг Ансърс“ — нека му казваме ДИА за по-кратко, аз ще бъда вътре с Куумбс, собственика. Ако този човек се обади, ще му кажем, че заявената от него камера е готова за получаване. Ще се опитаме да го убедим да му я доставим у дома, но не много настойчиво; ще му обясним, че това е част от услугата.
Ако субектът се изплъзне през първата мрежа, влиза в действие втората фаза на плана — залавянето му при влизането в магазина. Сградата ще се подслушва и наблюдава. Когато дойде, давам му камерата и го изпращам като поредния останал доволен от покупката и обслужването клиент. Арестът ще стане тогава, когато Дон Сампъл, шефът на нашия Екип за кризисни ситуации, реши, че моментът е подходящ, и даде команда. Очевидно това ще бъде първата контролирана ситуация, при която ще имаме пряк контакт със субекта. Надяваме се това да стане в Колата му. Впрочем вие всички сте запознати с процедурите при други подобни случаи. Въпроси?
— Защо не му го зачукаме на тоя задник направо в Магазина?
— Според нас присъствието на Куумбс в магазина е крайно наложително, за да не разтревожи субекта. Платил е камерата на Куумбс и той трябва да бъде там. Не бих искал да правим опит да арестуваме този субект в такава близост до невинен гражданин. Освен това магазинът е малък и ако вкараме още един човек вътре, можем да предизвикаме непредсказуема ситуация. Пъхнем ли още един човек вътре, субектът може да заподозре нещо. Защо просто не му дадем камерата и да го арестуваме на улицата, където ще имаме по-голяма възможност за контрол върху ситуацията?
Торсън, Бакъс и Сампъл последователно очертаха плана с подробности. Куумбс щеше да бъде в магазина заедно с Торсън, като движи работата през деня с истинските клиенти. Но когато екипите отвън, наблюдаващи обстановката, докладват за евентуалното приближаване на личност дори със слаба прилика с Гладън, Торсън щеше да остане на щанда да осъществи предаването на камерата, докато през това време Куумбс ще изчака в едно малко складче отзад, където щеше да се заключи. Друг агент, играещ ролята на клиент, щеше да влезе след Гладън в магазина като подкрепление на Торсън. Вътрешността на магазина се наблюдаваше от видеокамера. Районът пред магазина щеше да бъде под контрола на стационарни и движещи се агенти, готови да реагират във всякакви ситуации след идентифицирането на Гладън. Освен това една агентка в униформата на контрол по паркирането с кола щеше непрестанно да патрулира по отсечката от булеварда, където се намираше ДИА.
— Не мисля, че е необходимо да напомням на всеки колко опасна е тази личност — каза Бакъс, когато съвещанието завърши. — Утре искам всички да бъдете изключително разумни. Очите ви да играят на четири. Някакви въпроси?
Изчаках малко да видя дали някой ще се обади. След като никой не вдигна ръка, заговорих:
— А какво ще стане, ако утре камерата не пристигне, както е уговорено?
— О, това е добър въпрос — отвърна Бакъс. — Не поемаме никакви рискове. Групата по Интернет в Куантико има такава камера и ще я докарат нощес със самолет. Ще я използваме независимо дали истинската камера ще пристигне или не. Нашата ще бъде съоръжена с микропредавател за всеки случай, ако, не дай си Боже, успее да ни се изплъзне. Трябва да можем да го проследим. Още нещо?
— Някой мислил ли е дали изобщо трябва да го арестуваме?
Това беше гласът на Рейчъл по високоговорителя.
— Какво искаш да кажеш?
— Само разигравам ролята на адвокат на дявола, защото сега имаме извънредно рядката възможност да наблюдаваме един сериен убиец и схемата му на дебнене на жертвите. Може да се окаже безценно за изследванията ни — Въпросът и предизвика оживени дебати сред агентите относно плана.
— И да допуснем риска да ни се изплъзне и да убие следващото дете или ченге? — й възрази мигновено Торсън. — Не, благодаря, особено след като ни наблюдава отблизо човек от четвъртата власт.
Почти всички подкрепиха Торсън, споделяйки мнението, че макар Гладън да представлява изключителен обект в научен аспект, единствената възможност за неговото изследване беше в килията му. Рисковете от евентуално бягство натежаваха многократно над всичко онова, което можеше да се придобие чрез наблюдението му как действа на свобода.
— Вижте, колеги, планът вече е задействан — заяви накрая Бакъс, приключвайки темата. — Разгледахме всички алтернативи, които бяха предложени, и аз чувствам, че планът ни да го заловим, както е замислен, е най-добрият и безопасен вариант. Така че нека да действаме. Рейчъл, какво си ни приготвила?