Забелязах как реагираха всички агенти: от Бакъс и Торсън вниманието им се насочи върху белия телефон, разположен в средата на масата. Хората сякаш се приведоха към него. Бакъс, който все още стоеше прав, се приведе опрян на дланите си върху масата.
— Нека да започна с банката — каза Рейчъл. — Успях да получа копия от документите само преди час и половина, така че не разполагах с много време. Като първо впечатление, изглежда така, сякаш са били теглени и изпращани суми до три от градовете ни — Чикаго, Денвър и Лос Анжелес. Датите изглеждат наред. Той е получавал парите в тези градове в дните точно преди или след убийствата-примамки във всеки един от тях. Два пъти са били превеждани суми в Лос Анжелес. Едната съвпада със сумата за гаранцията от миналата седмица и после в събота е имало трансфер на хиляда и двеста долара. Той е получил парите в една и съща банка — Уелс Фарго на булевард „Вентура“ в Шърман Оукс. Мислех си, че това може да се окаже начин да го заловим, ако утре не се покаже за камерата си. Можем да следим сметката му ц да го хванем следващия път, когато получава парите си, Единственият проблем тук е, че той е закъсал много. След изтеглянето на тези хиляда и двеста в сметката му са останали само някакви си двеста долара.
— Но той ще се опита да изкара нещо вече с новата си камера — възрази Торсън.
— Минавам към депозитите — продължи Рейчъл. — Те са много интересни, но аз всъщност нямах времето наистина да ги… така, за последните две години по сметката му са били преведени четиридесет и пет хиляди долара. Депозитите са идвали от цялата страна. Мейн, Тексас, Калифорния — няколко от Калифорния, от Ню Йорк. На пръв поглед няма връзка със схемата на убийствата. Също така открих едно припокриване. Миналия ноември на първо число в Ню Йорк и Тексас са били направени телеграфически депозити. В един и същи ден.
— Очевидно депозитите не ги прави той — забеляза Бакъс. — Или поне не всичките.
— Това са плащания — обади се Брас по откритата линия за връзка. — От продажбите му на фотографии. Плащания, осъществявани директно от купувачите.
— Точно така — отвърна Рейчъл.
— Можем ли да проследим тези прехвърляния и да се доберем до купувачите му? — запита Томпсън.
— Можем да се опитаме — отвърна Рейчъл, след като никой не се обади. — Искам да кажа, че можем да проследим обратно прехвърлянията, но това няма да ни донесе кой знае колко. Ако имате пари в брой можете да влезете практически в първата банка, изпречила се на пътя ви в страната и да ги изпратите телеграфически, стига да имате номера на банковата сметка на крайния клиент и да платите цената за услугата. Вярно, трябва да дадете все пак някакви данни за подателя, но не сте длъжни да показвате документи за самоличност. Хората, купуващи детска порнография, е възможно да използват и фалши ви имена.
— Вярно.
— Какво има още, Рейчъл? — запита Бакъс.
— Има пощенска кутия за пощата по сметката. Местна е и по всяка вероятност е само пощенски адрес. Ще го проверя сутринта.
— Добре. Искаш ли да докладваш за Хорас Гомбъл или да го оставиш за после, когато обмислиш добре нещата?
— Не, ще ви кажа само най-основното, което всъщност не е чак толкова много. Старото ми приятелче Гомбъл не беше във възторг от срещата ни. Правихме известно време спаринг и накрая егото му надделя. Призна ми, че двамата с Гладън са обсъждали практиката на хипнозата, когато са били в една килия. Призна накрая, че направили бартер — Гладън му изнесъл няколко лекции върху юридическите тънкости по апелациите срещу точна информация за прилагането на хипноза. Но това беше всичко, След това сякаш онемя. Усетих, че… Всъщност не знам.
— Какво има, Рейчъл?
— Не знам, сякаш се възхищаваше на това, което върши Гладън.
— Ти каза ли му?
— Не, не съм му казала нищо, но на него му беше ясно, че съм отишла при него поради някаква важна причина. Стори ми се, че знае повече. Може би Гладън е споделил плановете си с него, преди да напусне Райфорд. Да му е казал за Белтран. Не знам. Може и да е гледал днес Си Ен Ен. Те подхванаха бомбата на Джак Макавой. Гледах ги на летището. Разбира се, нямаше нищо, което да свърже Поета с Гладън, но Гомбъл може и да е загрял. Си Ен Ен още веднъж излъчи записа от Финикс. Ако го е гледал и после се появявам и аз, на него му е станало ясно.
За пръв път някой споменаваше за статията ми. В действителност след днешните събития съвсем бях забравил за нея.
— Има ли някаква, макар и теоретична, вероятност Гладън и Гомбъл да са поддържали връзка? — запита Вакъс.