— По дяволите! — изръмжа Торсън. — Да го… каквое правил с тия книги?
— Предполагам, че по закон затворническата управа е била длъжна да му позволи достъпа до тях, за да може да си подготви обжалването — отвърна Доран. — Не забравяй, че той е бил ргозе. В съда е бил адвокат на самия себе си.
— Добре, Брас, чудесна работа си свършила — каза Бакъс. — Хубава помощ.
— Почакай, това не е всичко. На рафта му е имало още две книги. Поеми от Едгар Алан По и Пълни съчинения на Едгар Алан По.
Бакъс подсвирна от възторг.
— Сега вече нещата наистина започват да се изясняват — изрече той. — Доколкото разбирам, всички цитати могат да бъдат открити и в двете книги?
— Да. Една от тях е същата, която Джак Макавой вече използва, за да свери цитатите.
— Добре. Можеш ли да ни изстреляш едно копие от снимката?
— Веднага, шефе.
Всички в стаята бяха силно възбудени. Нещата вече ей идваха по местата, късчетата главоблъсканица започваха да се подреждат в стройна картина. А утре агентите щяха да пипнат кучия син.
— Умирам за мириса на напалм рано сутрин — изрече Торсън. — Мирише на… на…
— Победа!11 — изкрещяха всички в залата и другите по откритите телефонни линии.
— Хайде, момчета — обади се Бакъс, пляскайки с ръце — мисля, че обсъдихме всичко до този момент. Нека не губим остротата на мисълта и погледа. Нека съхраним този дух. Утре ще бъде денят на славата. Или по-добре, нека кажем, че днес е денят на славата. А вие, всички, които сте по другите градове, не спирайте нито за миг. Доведете нещата до края. Пипнем ли този кучи син, пак ще се нуждаем от физически доказателства, уличаващи го в останалите престъпления. Трябва да го изправим пред съда на всеки град, където е убивал.
— Ако въобще стигнем до съд — прекъсна го Торсън.
Погледнах го. Приповдигнатото му настроение се бе изпарило напълно. Той се изправи и се запъти към изхода на залата.
Вечерта прекарах сам в стаята си, като набирах в компютъра си бележките от конференцията и очаквах Рейчъл да се обади. Два пъти бях набирал номера на пейджъра й.
Обади се едва в девет, или полунощ местно време във Флорида.
— Не мога да спя и исках само да се уверя, че не си вкарал някоя жена в стаята си, докато ме няма.
Засмях се.
— Не е много вероятно. Чаках те да ми се обадиш. Не чу ли повикванията ми или беше много заета с някой мъж?
— Не, чакай да проверя.
Тя остави за момент слушалката.
— По дяволите, батерията съвсем се е изтощила. Трябва да взема друга. Извинявай.
— И защо не можеш да спиш?
— Все си мисля за Торсън утре в оня магазин.
— И?
— И трябва да призная, че дяволски ревнувам. Ако той арестува този… Искам да кажа, че това си е мой случай, а съм само на някакви си четиристотин километра оттам.
— Може и да не се случи утре. Може би ще се прибереш тъкмо навреме. А дори и да не си ти, той няма да гоарестува, защото по плана това е работа на Екипа за критични ситуации.
— Не знам. Гордън все успява да се вреди. А и аз имамнякакво лошо предчувствие за утре.
— Някои хора могат да го нарекат добро предчувствие, след като знаят, че този субект ще бъде арестуван на улицата.
— Знам, знам, И въпреки това, защо именно той? Мисля, че двамата с Боб… Така и не разбрах ясно за какво му беше на Боб да ме изстрелва във Флорида, вместо да кажем някой друг, например Гордън. Отне ми залъка от устата и се оставих като последната глупачка.
— Може би Торсън му е разказал за нас двамата.
— Мислех си за това. Би го направил. Но просто не мога да си обясня това, което направи Боб, при това без изобщо да ме предупреди. Просто не е такъв човек. Никога, не взема страна, преди да е изслушал и двете.
— Съжалявам, Рейчъл. Виж, всички знаят, че случаят е твой. Ти откри онази кола на „Херц“, която доведе всички ни в Лос Анжелес.
— Благодаря ти, Джак, но това беше само едно от откритията. А и освен това няма значение. Осъществяването на ареста е същото като онова, което ми разказваше да публикуваш историята пръв. Няма абсолютно никакво значение какво се е случило преди това.