Знаех, че не съм в състояние да я даря с утеха в тази ситуация. Тя беше размишлявала над нея цяла нощ и не можех да намеря думите, с които да я убедя да не ся блъска главата. Реших да сменя темата.
— Така или иначе, днес свърши отлична работа. Сякаш вече всичко си идва по местата. Още дори не сме заловили субекта, а вече знаем толкова за него.
— Сигурно си прав. След като чу всичко казано от Брас, изпитваш ли някакви симпатии към него, Джак? Имам предвид Гладън.
— Човекът, който е убил брат ми ли? Не. Не изпитвам абсолютно никакво съчувствие.
— Аз не мислех така.
— Но все още мислиш така.
Отне й доста време, преди да ми отговори.
— Мисля си за онова малко дете, което е могло дастане съвсем друг човек, ако не е бил онзи мъж с неговите скотски страсти. Белтран е тласнал момчето по този път. Той е истинското чудовище във всичко това. Както вече ти казах, ако някой си е получил заслуженото, това е бил само той.
— Както кажеш, Рейчъл.
Тя се разсмя.
— Прощавай, сигурно съм изнервена. Допреди минути дори и не мислех, че така ще се разгорещя.
— Всичко е наред. Разбрах какво имаш предвид. Всяка цел може да оправдае средствата. Всяка кауза — подбудите си. Понякога подбудата е далеч по-ужасна, отколкото каузата, макар че обикновено каузата е това, което бива охулвано в повечето случаи.
— Умееш да въртиш думите, Джак.
— Бих предпочел да мога да въртя теб.
— И това го можеш.
Изсмях се и й благодарих. Няколко секунди мълчахме. Двама души на четиристотин километра един от друг, с телефонните слушалки в ръце. Чувствах се много добре. Нямаше нужда от думи.
— Не знам на какво разстояние ще те допуснат утре — каза тя. — Но каквото и да е, пази се.
— Ще се пазя. Ти също. Кога ще се върнеш?
— Надявам се утре следобед. Казах им да подготвят самолета за дванайсет. Ще проверя дали няма нещо на пощенския адрес на Гладън и после се качвам на самолета.
— Добре. Защо не се опиташ да подремнеш малко?
— Добре. Иска ми се да бях при теб.
— И аз.
Помислих, че ще затвори, но не го направи.
— Разговаря ли днес с Гордън за мен?
Замислих се върху това, че я беше нарекъл Нарисува-пустиня. Не. Бяхме прекалено заети.
Не мисля, че ми повярва, и изпитах угризение.
— До скоро, Джак.
— До скоро, Рейчъл.
Телефонният разговор дълго време не излизаше от главата ми. Той ме остави с някаква тъга, на която не можех да определя точно произхода. След известно време станах и излязох от стаята. Навън валеше. Огледах улицата от входа на хотела, но не видях никого. Отърсих се от страховете на предната нощ и пристъпих прага.
Придържайки се близо до сградите, за да не стана вир-вода от дъжда, се добрах до „Кет & Фидъл“ и си поръчах бира на бара. Мястото беше претъпкано въпреки лошото време. Косата ми беше мокра, а в огледалото зад бара видях тъмни кръгове под очите си. Докоснах брадата си така, както го правеше Рейчъл. След като изпих тъмното си пиво, си поръчах още едно.
След като остана доволен от изпълнението си, отиде в спалнята. Студеният въздух на климатичната инсталация накара тялото му да настръхне, а от вонята малко остана да повърне. Той обаче стисна зъби и я загледа. Тя Бече бе загубила всякаква прилика с предишната Дар-лийн. Тялото върху леглото беше издуто като балон, лишено от всякаква индивидуалност. Очите бяха подпухнали в някакво млечносиво. Флуидите от разлагането на тялото се бяха оттеглили отвсякъде, дори и от скалпа. Насекомите вече я бяха нападнали, не можеше да ги види, но ги чуваше. Долавяше присъствието им. Така пишеше в книгите.
Докато затваряше вратата, му се стори, че долови шепот, и се обърна. Нямаше нищо. Само насекомите. Той атвори вратата и върна хавлията на мястото й.
39.
В сряда сутринта не беше останала и следа от благовонията. Гладън се движеше из апартамента, нахлузил на главата си тениска, която го правеше да изглежда като банков обир-джия от някой стар уестърн. Беше излял всичкия парфюм, който бе намерил в апартамента, върху тениската и из апартамента подобно на свещеник, ръсещ със светена вода, но подобно на светената вода, и той не му помогна особено. Вонята се бе просмукала навред около него, замайвайки го. Но това вече беше без значение. Той бе изтърпял. Беше дошло времето да си тръгва. Времето за промяна.
Отиде в банята и се обръсна с розовата пластмасова самобръсначка, която бе намерил на ръба на ваната. Взе два продължителни душа, един горещ и после студе, след което се разхожда из апартамента гол, докато се изсуши тялото му. Беше изнесъл огледалото от спалнята и го бе опрял на стената във всекидневната. Започна Дй репетира походка пред него, напред и назад, напред й назад, наблюдавайки бедрата си.