По-голямата част от последвалите часове прекарах с Бакъс и Картър в колата. Поне се бях разположил удобно на задната седалка. Единственият път, когато имах възможност да се разтъпча, беше, когато ме пратиха до едно кафе зад ъгъла на „Пико“ да взема сандвичи и кафе. Отидох и се върнах бързо, така че не изтървах нищо.
Времето пълзеше като охлюв, дори и с ежечасните минавания пред магазина и появата на няколко клиенти в различно време, което ни изправяше всички нащрек, Докато разберем, че са обикновени купувачи.
Към четири Бакъс вече обсъждаше с Картър плановете за следващия ден, изключвайки възможността Гладън изобщо да не се появи, както и да е разбрал, че нещо не е наред, и да е надхитрил ФБР. Каза на Картър, че е решил да инсталира микрофон в магазина, за да не се налага всеки път да говори по телефона с Торсън.
— Искам утре да е инсталиран — каза той.
— Ще бъде — отвърна Картър. — След като затворим магазина, ще взема техника и ще монтираме всичко.
В колата отново настъпи тишина. Убедих се, че Бакъс и Картър, и двамата участници в твърде много акции, бяха свикнали на продължителни периоди на мълчание. За мен обаче това беше причина времето да тече още по-бавно. От време на време правех опити да завържа някакъв разговор, но те се ограничаваха само с кратки отговори.
Малко след четири една кола спря до бордюра точно зад нас. Извърнах се и видях Рейчъл. Тя се измъкна от колата и влезе при мен отзад.
— Брей, брей — произнесе Бакъс. — Имам чувството, че едва те е свъртало, Рейчъл. Сигурна ли си, че си се справила с всичко във Флорида?
Гласът му беше равен, но усетих, че е раздразнен, загдето тя се бе върнала без изричното му разрешение. Струваше ми се, че предпочита да е във Флорида.
— Всичко е наред, Боб. Тук има ли нещо?
— Не, засега нищо.
Тя изчака Бакъс да се обърне напред, протегна ръка и стисна моята с любопитно изражение. Изминаха няколко секунди, преди да проумея причината.
— Провери ли пощенския адрес, Рейчъл?
Тя извърна лице и загледа тила му. Той не се беше обърнал, а тя седеше точно зад него.
— Да, Боб, проверих — изрече тя с леко раздразнение. — Там нямаше нищо. Кутията беше празна. Собственикът каза, че според него една възрастна жена идвала всеки месец да я прибира. Каза, че единствената поща, която някога била идвала, изглеждала като банкови отчети. Мисля, че това е била майката на Гладън. Тя вероятно живее някъде наблизо, но не можах да открия нищо.
— Може би трябваше да поостанеш още малко и да потърсиш по-упорито.
Тя не отговори веднага. Знаех, че беше смутена от начина, по който се отнасяше към нея Боб.
— Може би — изрече накрая. — Но според мен това е нещо, с което агентите ни във Флорида могат да се оправят и сами. Не си забравил, че аз съм главният следовател по това дело, Боб?
— Не съм забравил.
Няколко минути в колата цареше мълчание. През повечето време само се взирах през прозореца на колата. Когато усетих, че напрежението е понамаляло, погледнах към Рейчъл и повдигнах вежди. Тя вдигна ръка да погали лицето ми, но след миг я свали.
— Ти си се обръснал.
— Да.
Бакъс се извърна и ме изгледа, след което отново се обърна напред.
— През цялото време ми се струваше, че нещо не е наред — каза той.
— Защо го направи? — запита ме Рейчъл.
Повдигнах рамене.
— Не знам.
Радиото изпращя.
— Клиент.
Картър хвана микрофона.
— Какъв е?
— Бял, мъж, на около двайсет и няколко, руса коса, носи кутия. Не се вижда превозно средство. Ще влезе или в „Дейта Имиджинг“, или за подстригване в съседната врата. Наистина има нужда.
От запад „Дейта Имидж“ граничеше с бръснарски салон. От източната имаше затворен магазин за офис-тех-ника. Агентите от наблюдението цял ден бяха следили потенциалните клиенти; повечето от тях влизаха в салона.
— Влиза.
Приведох се над облегалката да погледна монитора; Мъжът в този момент прекрачи прага на магазина. Виде-оизображението беше черно-бяло, обхващащо цялото поме-Щение. На екрана фигурата изглеждаше прекалено дребна и слаба, за да може със сигурност да преценим дали е Гладън или не. Затаих дъх, както правех при всяко влизане на клиент. Мъжът отиде направо на щанда, където стоеше Торсън. Видях как ръката на агента се насочи към вътрешността на сакото му, готова да измъкне всеки миг револвера.
— С какво мога да ви бъда полезен? — запита той.
— Продавам чудесни бележници за планиране на бизнеса ви. — Посегна с ръка във вътрешността на кутията, Торсън започна да се надига. — Продавам ги на много от клиентите ви наоколо.