Торсън го сграбчи за ръката, после дръпна кутията към себе си, накланяйки я, за да види съдържанието й.
— Не ме интересува — изрече той след внимателния оглед.
Леко разтревожен от малко неочакваната му реакция, продавачът възвърна стойката си на търговец.
— Сигурен ли сте? Само десет долара. Ако ви се наложи да ги купувате от някой специализиран магазин, ще се бръкнете най-малко тридесет долара за парче. Това е…
— Не ме вълнува. Благодаря ви.
Продавачът се обърна към Куумбс, който седеше зад другия щанд.
— Какво ще кажете вие, сър? Нека да ви покажа луксозните…
— Не ни вълнува — изръмжа Торсън. — А сега ако обичате, напуснете магазина, имаме работа. Стоката ви не ни интересува.
— Да, разбирам. Е, желая ви приятен ден и на двамата.
Мъжът напусна магазина.
— Свят широк, хора всякакви — произнесе Бакъс.
Той поклати глава, но не каза нищо повече. После се прозя. Заразих се от него, а после и Рейчъл от мен.
— Гордо е твърде възбуден — коментира Бакъс.
Аз също. Имах нужда от една ударна доза кофеин. Ако бях в редакцията на вестника, до този момент щях да съм изпил най-малко шест чаши. Но поради ситуацията бях отскочил само веднъж за сандвичи и кафе, а това беше преди три часа.
Отворих вратата.
— Отивам за кафе. Някой от вас да иска?
— Ще изтървеш представлението, Джак — подразни ме Бакъс.
— Да, точно така. Сега вече знам защо толкова много ченгета се оплакват от хемороиди. Защото по цял ден не доърдат от седалката или от стола.
Коленете ми изпукаха, докато излизах. Картър и Бра-ун отказаха. Рейчъл каза, че би изпила чаша. Надявах се, че няма да поиска да дойде с мен, и тя не го направи.
— Как го обичаш? — запитах я аз, макар и да знаех предварително отговора.
— Без захар — отвърна тя с усмивка.
— Добре. Веднага се връщам.
41.
Пристъпих прага на „Дейта Имиджинг Ансърс“ с картонена кутия, в която имаше четири димящи чаши кафе без захар, и видях изуменото лице на Торсън. Телефонът йззвъня още преди да успее да проговори. Той го вдигна.
— Да, знам.
Протегна ми слушалката.
— За теб е, пич.
Беше Бакъс.
— Джак, веднага изчезвай оттам.
— Веднага си вдигам задника. Исках само да оставя по едно кафе на момчетата. Нали видя Гордо, още малко ще заспи, такава скука е при него.
— Много смешно, Джак, но веднага си вдигай задника. Уговорката ни беше да спазваш условията ми, като в замяна ти окажа съдействие за историята ти. А сега, моля те, изчезвай… имате клиент. Кажи на Торсън. Жена е.
Дръпнах слушалката от устата си и погледнах Торсън.
— Идва клиент. Но е жена.
Вдигнах я отново.
— Добре, изчезвам — казах на Бакъс.
Затворих телефона, извадих една чаша с кафе от кутията и я оставих върху бюрото на Торсън. Чух вратата да се отваря зад мен, шумът от движението по „Пико“ за момент се усили и после отново заглъхна. Приведох се към бюрото на Куумбс, без да се обръщам назад.
— Кафе?
— Благодаря ви.
Оставих следващата чаша върху бюрото му и посегнах в кутията за пакетчетата със захар, сметаната на прах и сламката за разбъркване. Когато се обърнах, видях жената, застанала пред бюрото на Торсън, да рови в голямата си черна чанта. Имаше гъста къдрава, руса коса тип Доли Партън. Очевидно беше перука. Носеше бяла блуза и къса пола с черни чорапи. Беше висока. Направи ми впечатление, че от нея лъхаше силно на парфюм.
— Дошла съм да взема това — изрече накрая тя, след като намери онова, което търсеше.
Тя постави един сгънат жълт лист върху бюрото пред Торсън. Той погледна към Куумбс, знак, че Куумбс трябва да изпълни тази поръчка.
— Само спокойно, Гордо — казах.
Миг преди да се обърна към вратата, погледнах към Гордън в очакване да реагира на използването ми на прякора му, измислен от Бакъс. Видях го втренчен във вече разгънатия лист, който жената беше оставила пред него. Очите му се присвиха. Той хвърли бърз поглед към западната стена на магазина. Разбрах, че поглежда към камерата. Към Бакъс. После вдигна поглед към жената. В този момент се намирах точно зад нея и виждах само очите му над рамото й. Той се надигаше, видях устата му да се оформя в едно нямо „О“. Дясната му ръка се насочи към вътрешността на сакото му. В същия момент видях и нейната дясна ръка как излиза от чантата. Изведнъж ножът блесна в ръката й.
Тя замахна с ножа още преди Торсън да си извади ръката от вътрешния джоб. Чух сподавения му вик, когато ножът се вряза в гърлото му. Той залитна назад; от разрязаното му гърло изригна ален гейзер кръв, обливайки рамото й, докато тя се хвърляше напред да улови нещо.
В следващия миг се изправи и в ръката й блесна револвера на Торсън.