— Никой да не мърда!
Женският глас бе изчезнал, заместен от един почти истеричен и напрегнат до скъсване глас на притиснато в ъгъла мъжко животно. Той насочи револвера към Куумбс и после замахна към мен с него.
— Дръпни се от вратата! Влизай вътре!
Пуснах кутията с останалите две кафета, вдигнах ръце и се дръпнах от вратата навътре в помещението. Мъжът с високите токчета се извъртя към Куумбс, който изпищя.
— Не, моля ви, недейте! Те ни наблюдават!
— Кой наблюдава? Какво?
— Те ни наблюдават с камерата!
— Кой?
— ФБР, Гладън — изрекох аз с възможно най-спокойния глас, на който бях способен, макар и по всяка вероятност да не се различаваше особено от писъка на Куумбс.
— Чуват ли ни?
— Да.
— ФБР! — изрева Гладън. — ФБР, вече имате един труп. Влезете ли вътре, ще имате още два.
Той се извърна към масата с мониторите и се прицели във видеокамерата с мигащата алена светлинка. Стреля три пъти, докато я улучи, и тя полетя от масата, стоварвайки се върху пода.
— Ела тук — изрева ми той. — Къде са ключовете?
— Ключовете за кое?
— За дяволския му магазин.
— Спокойно. Не работя тук.
— Кой работи в тоя шибан магазин? — Той обърна револвера към Куумбс.
— В джоба ми са. Ключовете ми са в джоба.
— Иди да заключиш вратата. Само се опитай да побегнеш и ще ти пръсна черепа, както пръснах камерата.
— Да, сър.
Куумбс изпълни нареждането и после Гладън заповяда и на двама ни да се дръпнем в дъното На магазина, като седнем на пода до вратата към задното складово помещение, като по този начин попречим да проникне някой вътре. После преобърна двете бюра, за да действат навярно като прегради срещу куршумите през предните стъкла, и се скри зад бюрото, където бе седял Торсън.
От мястото си виждах тялото на агента. Бялата му риза почти бе прогизнала от кръвта. Не мърдаше и очите му бяха полупритворени и неподвижни. Дръжката на ножа стърчеше от гърлото му. Потреперих при мисълта, че само преди минута той беше жив. Без значение дали го обичах Или не, ние се познавахме. А сега беше мъртъв.
Хрумна ми, че Бакъс сигурно е изпаднал в паника.
След като камерата вече не работеше, той нямаше откъде да знае за положението на Торсън. Ако решеше, че е жив и има шанс да бъде спасен, тогава трябваше всеки момент да очаквам екипът за действия при критични ситуации да засипе магазина със зашеметяващи гранати и всичко останало, с което разполагаха. А ако бяха разбрали, че Торсън е мъртъв, можех да разчитам на една дълга нощ.
— Значи не работиш тук, а — обърна се Гладън към мен. — Кой си ти? Познавам ли те?
Поколебах се. Кой бях аз? Трябваше ли да му кажа истината?
— Ти си от ФБР.
— Не, не съм от ФБР. Репортер съм.
— Репортер ли? Дошъл си заради историята ми, така ли?
— Стига само да си съгласен да ми я разкажеш. Ако желаеш да говориш с ФБР, сложи тук на пода онзи телефон и върни слушалката на вилката. Те ще се обадят.
Той огледа телефона, който бе паднал на пода при обръщането на бюрата. Едва в този момент се разнесе висок и пронизителен звук, сигнализиращ, че слушалката не е на мястото си. Кабелът минаваше близо до Гладън и той го издърпа, без да се подава от укритието си. Придърпа телефона до себе си и го затвори. После ме огледа.
— Познах те — каза. — Ти си…
Телефонът иззвъня, той вдигна слушалката и нареди:
— Говори!
Последва продължителна тишина, докато той накрая започна да отговаря.
— Брей, брей, агент Бакъс, радвам се да се запознаем. Знам доста за теб. И за татенцето ти, разбира се. Четох книгата му. Открай време съм си мечтал за възможността да си поговорим… Ти и аз, разбира се… Знам, че баща ти е пенсионер. Много лошо, че не можахте да направите общ екип. Нали знаеш, като Кен Грифин и Младши. Да, много жалко… Не, виждаш ли, това би било невъзможно, защото държа двама заложници. Само се опитай да ме преметнеш, Бакъс, и на тия двамата задниците им ще цъфнат така, че няма да ги познаеш, когато дойдеш. Спомняш ли си Атика? Помисли върху това, агент Бакъс. Помисли как би се справил баща ти с тази ситуация. Е, хайде, че ме чака работа.
Затвори и ме огледа. Дръпна перуката от главата си и л захвърли.
— Как си се намъкнал тук, господин журналист? ФБР изобщо не позволяват…
— Ти уби брат ми. Това ме вкара при тях.
Гладън дълго време не отмести погледа си от мен.
— Не съм убивал никого.
— Пипнаха те натясно. Каквото и да ни направиш, няма да те изтърват, Гладън. И те в никакъв случай няма да те пуснат да се измъкнеш оттук. Те…
— Добре, затваряй си гадната уста! Нямам намерение да ти слушам глупостите.
Той взе телефона и набра някакъв номер.