Извадих кредитната си карта VISA и набрах номера на компанията. Обясних на телефонистката, че имам запитване за сметките по проведени телефонни разговори. След няколко минути бях прехвърлен на друга операторка, която помолих да провери сумите за изплащане, прибавени към кредитната ми сметка в рамките на последните три дни. След като провери самоличността ми посредством номера на социалната ми осигуровка и още няколко други подробности, тя каза, че ще провери на компютъра, дали сметките със сумите вече са изпратени, и аз й обясних какво ме интересува.
Таксуванията по телефонните ми разговори току-що били регистрирани в счетоводния компютър на компанията. Телефонните номера, които бях набирал, също бяха включени в регистрите. След пет минути вече имах записани в бележника всички номера, които бях избирал от самолета. Благодарих на операторката и затворих.
За пореден път включих жака на телефона в компютъра. Отворих прозореца на терминала, набрах номера, по който беше говорено от стаята на Торсън, и пуснах програмата. Погледнах часовника на нощното шкафче. Тук беше три, а във Флорида — шест. Връзката се осъществи още след първото позвъняване. Разнесе се познатото напевно писукане на компютрите, установяващи връзка един с друг. Екранът за миг потъмня и след миг на него се изписа съобщение.
#############################################
ДОБРЕ ДОШЛИ В КЛУБА РТП
#############################################
Дъхът ми секна. Отпуснах се на стола, пронизан сякаш от електричество. След няколко секунди изображението се придвижи по екрана и се появи команден ред за въвеждане на парола на кодиран потребител. Въведох „Едгар“; забелязах как трепереше здравата ми ръка. Паролата беше одобрена и след нея последва нов команден ред за втората парола. Набрах „Пери“. След няколко секунди и тя беше одобрена, последвана от предупредително съобщение.
#############################################
ДА СЛАВИМ БОГА!
#############################################
ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТЯ:
1. НИКОГА НЕ ИЗПОЛЗВАЙ ИСТИНСКО ИМЕ.
2. НИКОГА НЕ ДАВАЙ СИСТЕМНИ НОМЕРА НА ПОЗ
НАТИ.
3. НИКОГА НЕ СЕ СЪГЛАСЯВАЙ ДА СЕ ЗАПОЗНА
ЕШ ЛИЧНО С ДРУГ ПОТРЕБИТЕЛ.
4. НЕ ЗАБРАВЯЙ, ЧЕ ВСЕКИ ПОТРЕБИТЕЛ МОЖЕ
ДА СЕ ОКАЖЕ ЧУЖДО ТЯЛО.
5. СИСТЕМНИЯТ ОПЕРАТОР СИ ЗАПАЗВА ПРАВОТО
ДА ИЗТРИЕ ОТ МРЕЖАТА ВСЕКИ ПОТРЕБИТЕЛ.
6. ТАБЛАТА ЗА СЪОБЩЕНИЯ НЕ МОГАТ ДА СЕ ИЗ
ПОЛЗВАТ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА НИКАКВИ НЕЗА
КОННИ ДЕЙНОСТИ — ТОВА Е ИЗРИЧНО ЗАБРА
НЕНО!
7. МРЕЖАТА РТЬ НЕ ОТГОВАРЯ ЗА СЪДЪРЖАНИЕ
ТО НА СЪОБЩЕНИЯТА.
8. НАТИСНЕТЕ КОЙТО И ДА Е КЛАВИШ, ЗА ДА ПРО
ДЪЛЖИТЕ.
#############################################
Натиснах клавиша КЕТШШ и на екрана се появи таблица, съдържаща различни табла със съобщения на разположение на потребителите. Както беше споменал Кли-ърмаунтън, това беше истински рог на изобилието от теми, свързани с модерната педофилия. Натиснах клавиша „Еес“ и компютърът ме запита дали искам да изляза от РТП. Избрах отговора „Уез“ и прекъснах връзката. Изследването на мрежата РТП в момента не ме вълнуваше. За мен много по-важен беше фактът, че Торсън, или който и да беше направил тази връзка в събота късно след полунощ, е бил запознат с мрежата РТП и дори е имал достъп до нея най-малко преди четири дни.
Обаждането до Райфорд беше извършено от стаята на Торсън, така че на пръв поглед изглеждаше съвсем естествено, че авторът му е той. Аз обаче прецених внимателно и другите фактори. Доколкото си спомнях, обаждането до централата на РТП беше направено само минути след обаждането от същата стая до Уорън в Лос Анжелес. Торсън най-малко при три повода яростно бе отричал всякаква връзка с Уорън. Журналистът два пъти също бе отричал, включително и след смъртта му, когато вече нямаше никакво значение, ако той действително е бил източникът му. Семето на съмнението, посято от Уорън при второто му отричане само преди няколко часа, започваше да дава кълнове. Не можех да го отмина просто така.
Ако приемех, че двамата ми бяха казали истината, кой тогава е ползвал телефона от стаята на Торсън? Всички варианти, които обмислях, неизбежно завършваха с единствения избор, предизвикващ глух тътен в гърдите ми. Рейчъл.
Различните и несвързани до този момент факти се бяха подредили в стройна картина.
Първо, Рейчъл имаше лаптоп. Това, разбира се, беше най-слабото звено. Торсън, Бакъс, всеки притежавал или имал достъп до компютър, би имал възможността да се свърже с централата на РТЬ в Райфорд. Вторият факт обаче беше далеч по-сериозен от първия. В събота през нощта, когато я бях потърсил в стаята й, тя не беше там. Къде може да е била тогава? Възможно ли беше да е отишла в стаята на Торсън?