Той се поколеба, преди да ми отговори, и когато го направи, гласът му прозвуча скептично.
— Да. За какво става дума?
— Нали си спомняш, когато говорехме за доверието при взаимоотношенията ни. Аз ти вярвах и ти ми вярваше. Искам през следващите няколко минути пак да ми вярваш, Боб, и да ми отговориш на въпросите, без да ми задаваш въпроси. Става ли?
— Джак, страшно съм зает. Не разбирам…
— Само пет минути, Боб. Това е всичко. Много е важно.
— Какъв ти е въпросът?
— Какво стана с вещите на Торсън? Имам предвид дрехите и нещата му от хотела. Кой ги взе след… смъртта му?
— Снощи съм ги събирал. Не виждам само какво общо може да има това със следствието. Вещите му не влизат на никого в работата.
— Направи ми една услуга, Боб. Не става въпрос за някаква статия. А за мен. И за теб. Имам два въпроса. Първо, откри ли хотелските сметки от Финикс във вещите му?
— От Финикс? Не, нямаше ги, а и нямаше какво да правят там. Ние се отписахме във въздуха по телефона. Никога не сме се връщали. Сигурен съм, че сметката е била изпратена в офиса ми в Куантико. Какво си намислил, Джак?
Първото късче от главоблъсканицата си падна на мястото. След като сметките не бяха у Торсън, значи не той беше човекът, отмъкнал ги от стаята ми. Отново се сетих за Рейчъл. Не можех да я прогоня от мислите си. Първата нощ в Холивуд, след като се бяхме любили, тя първа стана и взе душ. Представих си я как измъква ключа от джоба на панталоните ми, слиза долу и се вмъква в стаята ми, за да я претърси набързо. Може би само е искала да огледа. А може би по някакъв начин е била разбрала, че сметките от хотела са у мен. Може би е звъняла в хотела във Финикс и е научила.
— Следващият ми въпрос е — казах, — дали си открил някакви презервативи сред вещите му.
— Виж, не знам какво може да роди болното ти въображение, но аз нямам никакво намерение да се занимавам с него. Затварям ти телефона, Джак, и не искам…
— Почакай! За какво болно въображение ми говориш? Аз се опитвам да разбера нещо, което вие сте пропуснали! Говори ли днес с Клиърмаунтън за компютъра? За мрежата РТП?
— Да, осведомиха ме. Какво общо може да има това с кутийка презервативи?
Забелязах, че той неволно бе отговорил на въпроса ми за презервативите. Аз не бях казал нищо за опаковката.
— Знаеш ли, че от стаята на Торсън в неделя малко преди един часа след полунощ е била осъществена връзка с мрежата РТП?
— това е нелепо. А и откъде би могъл ти да знаеш това?
— Защото когато се изнасях от хотела дежурният на рецепцията помисли, че и аз съм от агентите на ФБР. Нали си спомняш? Също като онази репортерка пред погребалния дом. Той ми даде сметките от хотела, за да ви ги донеса, като по този начин си спести времето да ги изпраща по пощата.
След това признание от другата страна на линията последва продължително мълчание.
— Искаш да кажеш, че си откраднал сметките от хотела?
— Мисля, че ясно се изразих. Дадоха ми ги. А в тази на Торсън фигурираше обаждане до Майкъл Уорън и РТП. И това е много странно, защото вие до днес нямаше да знаете за съществуването на РТП.
— Веднага ще изпратя човек да ги прибере.
— Не се тревожи. Някой вече те е изпреварил. Откраднаха ми ги от стаята ми в Холивуд. Имаш си лисица в курника, Боб.
— За какво говориш?
— Кажи ми за онази кутийка презервативи, която си открил сред вещите на Торсън, и ще ти кажа за какво става дума.
Чух го да въздъхва.
— Имаше кутийка с презервативи. Дори и не беше отворена. А сега ще ми кажеш ли какво означава всичко това?
— Къде се намира сега?
— В един запечатан кашон с останалите му вещи. Утре сутринта заминава за Вирджиния с тялото му.
— Къде се намира този запечатан кашон?
— Точно до мен.
— Искам да го отвориш, Боб. Погледни презервативите, виж дали няма лепенка с цената или нещо каквото и да е, което да показва магазина, от който ги е купил.
Докато го слушах как разпаря кашона, отново си представих Торсън в оня хотел по коридора с нещо в ръката си.
— Мога да ти кажа веднага — изрече той, докато отваряше кутията с личните му вещи, — те бяха в една торбичка от аптека.
Сърцето ми подскочи; след миг се разнесе шумът от отварянето на найлонова торбичка.
— Ето ги — произнесе Бакъс. — „Скотсдейл Драгс“. Работи денонощно. Кутийка с дванайсет презерватива, цена девет долара и деветдесет цента. Искаш ли да знаеш и марката, Джак?
Пропуснах думите покрай ушите си, но въпросът му ми даде идеята за следващия въпрос.
— Има ли касова бележка?
— Нали току-що ти я прочетох?
— А датата и часът на покупката има ли ги там? Повечето компютризирани касови автомати ги поставят.