Мълчание. Толкова продължително, че ми идваше да изкрещя.
— Неделя след полунощ, нула часът и петдесет и четири минути.
Притворих очи. Докато Торсън си е купувал презервативите, които и така не успя да използва, някой в стаята му е разговарял по телефона.
— Добре, Джак, а сега ще ми кажеш ли какво означава всичко това? — запита Джак.
— Означава, че всичко е лъжа.
Отворих очи и дръпнах слушалката от ухото си. Изгледах я така, сякаш беше някакво чуждо тяло, закрепено към ръката ми, и бавно я пуснах върху вилката.
Бледсоу беше още в кабинета си и ми отговори веднага след първото позвъняване.
— Дан, Джак се обажда пак.
— Джак Мак, какво става?
— Спомняш ли си бирата, дето обеща да ме черпиш?
Измислих начин да я икономисаш.
— Имаш го.
Казах му какво е необходимо да свърши и той не се поколеба, дори когато му споменах, че ми трябва веднага. Каза, че не може да обещае резултат, но ще ме извести за всичко свършено при всяко положение по най-бързия начин.
Помислих си за първото обаждане, което е било направено от стаята на Торсън през време на отсъствието му. Онова до централата в Куантико. Тогава в самолета това не ми се бе сторило странно. Сега обаче ме накара да се замисля дълбоко. Защо ще му трябва на някого да звъни до централата на бюрото посред нощ? Сега обаче вече знаех отговора: човекът, който се е обаждал, не е искал да набира директен номер в центъра, за да не се издаде, че го знае. Вместо това чрез компютъра си набира централата й когато дежурната операторка разпознава призивния сигнал на факса, превключва обаждането към някоя от главните факслинии.
Сега вече си спомних и че по време на онова съвещание в неделя сутринта, посветено на факса от Поета, Бакъс бе цитирал подробностите, получени от Куантико. Съобщението по факса бе пристигнало по номера на централата, след което е било превключено към факсмашина.
Набрах номера на централата в Куантико и помолих да ме свържат с агент Брад Хейзълтън. Дежурната операторка ме прехвърли веднага в Секцията по-бихейвиористични науки. Телефонът прозвъня три пъти и си помислих, че е малко късно, когато накрая той вдигна.
— Брад, обажда се Джак Макавой. В Лос Анжелес съм.
— Хей, Джак, как я караш? Вчера си се разминал за две бройки.
— Не се оплаквам. Съжалявам за агент Торсън. Знам, че при вас всички работите рамо до рамо и се сближавате много…
— Е, между нас да си остане, но той си беше истински задник, макар и да не заслужаваше това, което го сполетя. Доста грозно е. Днес нещо на хората не им е до смях.
— Мога да си представя.
— И така, какво те тревожи?
— Едно-две дребни неща. Подреждам хронологията на събитията, така че всичко да ми е налице. Нали разбираш, ако ми се наложи да опиша целия случай.
Повдигаше ми се от лъжата пред този човек, който през цялото време се бе отнасял съвсем приятелски към мен, но не можех да си позволя да му кажа истината, защото тогава определено щеше да ми откаже помощта си.
— Знаеш ли, освен това май съм объркал нещо бележките си относно факса. Нали се сещаш, факса, който Поета изпрати в неделя до Куантико. Спомням си, че Боб тогава спомена, че получил подробностите от теб или Брас. Вих искал да знам точния час на получаването му. Ако го имаш, разбира се.
— А, задръж така, Джак.
Той остави слушалката още преди да му отговоря. Притворих очи и прекарах следващите няколко минути чудейки се дали всъщност търси информацията или първо проверява дали има право да ми я предоставя.
Накрая вдигна слушалката.
— Прощавай, Джак, но ми се наложи да преровя всички книжа тук. Факсът е бил получен от факсмашината номер 2 в комуникационната зала на академичните кабинети в три и тридесет и осем неделя сутринта.
Погледнах бележките си. Изваждайки три часа поради разликата във времето, получавах, че факсът е пристигнал в Куантико една минута след обаждането до централата в Куантико от стаята на Торсън.
— Всичко наред ли е, Джак?
— О, да, благодаря ти. А, имах още един въпрос.
— Давай.
— Така… Агент Томпсън изпрати проба от устната кухина на жертвата във Финикс. Орсулак.
— Точно така, Орсулак.
— Той искаше да идентифицира субстанцията. По негово мнение това беше лубрикант от презерватив. Въпросът, който имам, е дали е бил идентифициран като специфичен вид презерватив? Възможно ли е да се направи това? Било ли е направено?
Хейзълтън не ми отговори веднага.
— Това е странен въпрос, Джак — проговори накрая той.
— Да, знам, че е, но подробностите от случая и начинът, по който вие действате, направо ми вземат акъла. Много е важно да ги предам точно, това прави историята максимално достоверна.