— Какви?
— Всъщност не са отбелязани. Другото, което е, че е бил с ръкавици. Вярно, било е през зимата, но го е направил в къщата си. Още рано сутринта. Следователят го е отбелязал в доклада си.
— Имало ли е следи от изгорели барутни газове по ръкавиците му?
— Да.
— Тя била ли е… Рейчъл била ли си е вкъщи, когато се е случило?
— Твърдяла, че е била горе в спалнята си и спяла, когато чула изстрела. В леглото си с кралски размери. Уплашила се, казала, че останала горе близо час след изстрела. После го открила. Това е според докладите.
— А майката?
— Не е имало майка. Тя се изнесла години преди това. Рейчъл останала сама с баща си.
Замислих се върху чутото до този момент. Споменаването на размера на леглото й и нещо в начина, по който той беше произнесъл последните думи, ме разтревожиха.
— Какво още си научил, Дан? Не ми казваш всичко.
— Джак, нека те питам нещо. Имаш ли нещо с тази жена? Нали ти казах, че гледах по Си Ен Ен как те извеж…
— Дан, нямам време! Какво още не си ми казал?
— Добре, добре, единственото нещо, споменато като странно в докладите, бил фактът, че леглото му било оправено.
— За какво говориш?
— Леглото му. Било е оправено. Работата изглежда така: той станал, оправил си леглото, облякъл се, сложил си палтото и ръкавиците, все едно, че тръгва на работа, но вместо това седнал на стола си и си пуснал куршум в черепа. Или е било така, или е изкарал цяла нощ буден, мислейки за това, което му е предстояло да извърши, и после го е направил.
Депресията и умората ме връхлетяха като приливна вълна. Смъкнах се от стола на пода с телефонната слушалка, притисната до ухото.
— Човекът, който е движил делото по случая, е вече в пенсия. Мо Фридман. Познаваме се. Тъкмо вече започвах кариерата си като детектив, когато той наближаваше годините на пенсия. Но той е добър човек. Само преди няколко минути разговаряхме по телефона. Живее в Поконос. Запитах го за делото и за заключението му по него. Неофициалното заключение, казах му.
— И той какво ти отговори?
— Каза ми, че не се е задълбочил в него, защото и в единия, и в другия случай Харви Гюрултаджията си е получил заслуженото.
— Но каза ли ти какво е било мнението му?
— Според него леглото му е било оправено, защото никога не е спал в него. Никога. Според него бащата е спял с дъщеря си в леглото й с царски размери и една сутрин пердето й е паднало. Не знае нищо за развитието на нещата след това, нищо от това, което става в последните няколко седмици. Мо е на седемдесет и един лазарника. Обича да решава кръстословици, повдига му се от телевизията. Не знае, че дъщерята е станала агент от ФБР.
Бях загубил дар слово. Не можех дори да се помръдна.
— Джак, чуваш ли ме?
— Трябва да тръгвам.
Телефонната операторка в оперативната служба каза, че Бакъс бил приключил работния си ден. Когато я помолих да провери още веднъж, тя ме накара да чакам пет минути, като бях сигурен, че през това време си е пилила или лакирала ноктите. Когато се обади повторно, каза, че той определено си е тръгнал, и мога да го потърся на следващия ден сутринта. Затвори, преди да кажа каквото и да е.
Бакъс беше ключът за решаването на случая. Трябваше да го открия, да му кажа до какво съм се добрал и да го изиграя така, както иска той. Реших, че щом не е в оперативната служба, може да си е в мотела в Уилкокс. Трябваше да се върна там, за да си взема колата. Преметнах компютъра през рамо и тръгнах към вратата. Отворих я и видях Бакъс.
— Гладън не е бил Поета. Вярно, беше убиец, но не и Поета. Мога да го докажа.
Бакъс ме изгледа така, сякаш току-що му бях казал, че човекът на „Малборо“ ми е намигнал.
— Джак, днес целият ден не ме оставяш на мира със странните си идеи. Първо мен, после Куантико. Дойдох тук, защото се притеснявам да не би да има нещо, което лекарите снощи са пропуснали. Помислих си, дали не е по-добре, ако отидем…
— Боб, не те обвинявам за тия ти мисли след всички въпроси, които ги зададох на теб и Хейзълтън. Но бях длъжен да изчакам, докато проверя всичко. Сега вече съм сигурен. Абсолютно сигурен. Мога да обясня всичко. Тъкмо излизах да те търся.
— Тогава да седнем и да ми обясниш за какво по-точно става дума. Ти ми каза, че съм пуснал лисицата в курника. Какво означава това?
— Това, което имах предвид, беше, че работата ви тук е да идентифицирате и заловите тези хора. Серийните престъпници, както ги нарече ти. А през цялото време сред редиците ви е имало един такъв.
Бакъс шумно въздъхна и поклати глава.