Бакъс кимна. Имаше вид на човек сполетян от трагедия. Добре го разбирах. Защото ясно виждаше накъде отиваше кариерата му. Първо компетенцията на ръководството му беше поставена под въпрос поради провала при ареста на Гладън, сега пък и това. Дните му като главен специален агент бяха преброени.
— Изглежда, че…
Той не довърши. Имах още да му разказвам, но не бързах. Бакъс се изправи и закрачи из стаята, Погледна през балконската врата към човека на „Малборо“. Гледката очевидно не го впечатли толкова, колкото мен.
— Разкажи ми за луната, Джак.
— Какво имаш предвид?
— Луната на Поета. Ти ми разказа края на историята. Какво е началото? Как завършва една жена в ситуацията, в която се намираме в момента?
Той се обърна и ме изгледа предизвикателно. Търсеше нещо, каквото и да е, само и само да стъпи върху него и да ме обори. Изкашлях се, преди да започна.
— Трудна работа — отвърнах. — Трябва да питаш Брас.
— Ще го направя. Но нищо не пречи и ти да опиташ.
Замислих се, преди да започна.
— Младо момиче, може би на дванайсет-тринайсет години. Бащата я принуждава към сексуално съжителство. Майка й ги напуска. Тя или е знаела какво става и не е могла да го спре, или просто не се е интересувала. Така или иначе, майката ги напуска и момичето остава само с баща си. Той е ченге. Детектив. Заплашва я, като я убеждава, че не може да го издаде, защото е детектив и ще научи. Казва й, че няма да й повярват и тя се хваща на думите му.
Така че един ден на нея вече й пада пердето, а може да й е било паднало през цялото време, обаче не е имала удобен случай или пък до този момент не е имала план. Този ден обаче все пак идва и тя го убива, като го прави да изглежда така, сякаш се е самоубил. Самоубийство. И успява. Делото се води от детектив, който усеща, че нещо не е наред, но какво може да направи? Той разбира, че този човек си е получил заслуженото. И оставя нещата така.
Бакъс бе застанал на средата на стаята, забил поглед в пода.
— Знаех за баща й. Официалната версия, искам да кажа.
— Накарах един приятел да провери подробностите по неофициалната версия.
— А после?
— После тя пораства. Силата, която е била събрала в онзи момент, за да го направи, компенсира повечето поражения, нанесени на психиката й. Тя съумява да го преодолее и остави зад себе си. Малцина в нейната ситуация успяват. Способно момиче е, отива в университета да изучава психология, за да проумее какво представлява самата тя. А малко след това дори е привлечена на работа във ФБР. Хитра е и успява да се придвижи бързо по стъл-бичката в бюрото, като един ден се озовава в отдела, който в действителност изучава хора като баща й. И като нея. Нали разбираш, целият й досегашен живот е преминал под знака на борбата да проумее, да разбере какво движи тези хора. И когато един ден шефът на екипа й решава да изучават самоубийствата на полицаи, той отива при нея, защото знае официалната версия за смъртта на баща й. Не истинската, а само официалната. Тя поема работата, съзнавайки добре, че причината да я изберат всъщност е баща й.
На това място спрях. Колкото повече напредвах с разказа си, толкова по-силен се чувствах. Познанието на нечии тайни притежава заразителна власт. Наслаждавах се на способността си да изложа цялата история.
— Така — прошепна Бакъс, — И как се развиват по-нататък нещата за нея?
Прокашлях се.
— Нещата се развиват много добре — продължих аз.
— Тя се омъжва за един от партньорите си по служба и нещата продължават добре, В един момент обаче всичко се обърква. Не знам дали напрежението от работата, спомените, неуспешният брак, а може би всичко това е изиграло роля. И един ден психиката й рухва. Съпругът й я изоставя, считайки, че тя е празна отвътре. Нарича я Нарисуваната пустиня и тя го намразва за това, И тогава… тогава може би в паметта й изплува денят, когато убива мъчителя си, Баща си. И след него идва и споменът за покоя, последвал постъпката й… Освобождаването.
Погледнах го. Имаше унесено изражение; може би виждаше историята така, както я извличах о, ала.
— Един ден — продължих аз — пристига молба за изграждане на нечий психологически портрет. Момче бива убито във Флорида, открито с осакатено тяло. Детективът, разследващ случая, иска характеристиката на човека, извършил това. Само че тя разпознава детектива, знае името му. Белтран. Име от миналото. Някъде споменато в някакво интервю, а тя знае, че той също е бил мъчител, насилник, също като баща й, и че жертвата, която разследва, е по всяка вероятност негова.