Психологическата характеристика, изпратена от бюрото, беше направена от агент Рейчъл Уолинг. Тя съдържаше голям брой обобщавания, обикновено безполезни за следствието, защото макар характеризациите да притежаваха необходимата дълбочина и дори по всяка вероятност да бяха близо до образа на убиеца, те не бяха в състояние да помогнат на детективите в пресяването на милионите мъже потенциални извършители. Профилът обобщаваше образа на възможния извършител като бял мъж, на възраст от двадесет до тридесет години, обзет от гняв спрямо жените, откъдето и следваше проявената жестокост към тялото на жертвата. Вероятно е бил отглеждан и възпитаван от властна майка без баща или е бил доведен в семейството да си изкарва хляба. Характеристиката класифицираше убиеца като „организиран“ в методите си и предупреждаваше, че очевидно успешните му престъпления и бягства от закона могат да го доведат и до други подобни престъпления.
Последните доклади в първата папка съдържаха резюметата от интервютата, взети при процеса на разследване, следи, за които е било проверено, и други детайли по делото, които може и да не са означавали нищо по времето на регистрирането им, но биха могли да обърнат хода на делото по-късно. Виждах как Шон все повече и повече се е привързвал към Тереза Лофтън. В началните страници тя винаги биваше наричана „жертвата“, понякога Лофтън. По-късно започва да я нарича Тереза. А в последните доклади, онези от февруари преди смъртта му, той я нарича Тери, вероятно научил умалителното й име от семейството и приятелите й, или може би от надписа върху гърба на фотографията от първия й ден в студентското градче. Щастливият ден.
От предоставения ми час оставаха десет минути, когато затворих първата и посегнах към втората папка. Тази вече беше доста по-тънка и в нея се съдържаха различни следи по разследването, оказали се фалшиви. Имаше няколко писма от граждани, предлагащи теории за убийството. Едното беше от медиум, който твърдеше, че живият дух на Тереза Лофтън кръжи някъде над нас в озоновия слой в един високочестотен диапазон. Тя говорела толкова бързо, че звучала като чуруликане на птица за нетренираното ухо, но медиумът успял да го дешифрира и бил готов да й зададе въпроси, стига само Шон да пожелаел. В папката нямаше указание как е постъпил в този случай.
Един допълнителен доклад отбелязваше, че банката и авторемонтната работилница са отделени от студентското градче на разстояние, което спокойно може да се измине пеша. Детективите три пъти проверяват маршрутите между стаята й в спалното, дневния детски дом, банката и авторемонтната работилница, но не успяват да открият Дори и един свидетел, който да си спомня, че е видял Тереза Лофтън в сряда след приключване на учебните занятия. Въпреки това обаче теорията на брат ми — изложена в друг доклад — твърди, че Лофтън е била отвлечена, след като се е обадила на автомонтьора от детския Дом и е тръгнала към банката, за да изтегли парите, необходими да заплати за ремонта.
Папката също така съдържаше хронологически регистър на дейността на следователите, прикрепени към делото. В началото върху случая на пълен работен ден работят четирима члена на ГЮЛ. Но тъй като напредъкът по делото е символичен и изскачат все нови и нови случаи, тежестта на делото пада върху плещите на Шон и Уекслър. И накрая само на брат ми. Той не се е отказал до края.
Последната информация в хронологическото изброяване беше от деня, в който той умира. Имаше записан само един ред: „13 март — РЪШЪР в «Стаили». С-Ч информация за Тери.“
— Край.
Вдигнах очи от документите. Уекслър ми сочеше часовника си. Затворих папката без да протестирам.
— Какво означава това С-Ч?
— Съобщение от човек. Означава, че е получил телефонно обаждане.
— Кой е този Ръшър?
— Не знаем. В телефонния справочник има двама души с това име. Обадихме им се, но те изобщо нямаха представа за какво ги търсим. Направих проверка по мрежата за идентифициране, но не открих нищо. В крайна сметка не знаем кой е бил, или е. Не знаем даже дали Р мъж или жена. Не знаем дали Шон наистина се е срещнал с някого или не. В „Стаили“ не успяхме да открием никого, който да го е виждал.
— Но защо е отишъл да се срещне с тази личност, без да ви предупреди или да остави някаква бележка кой е бил той? Защо е отишъл сам?