Едва тогава видях пукнатините. Три от стъклените панели бяха осеяни от паяжината на пукнатини. Обърнах се наляво и видях отразените ни разкривени изображения върху стената-огледало, която също не бе подмината от природното бедствие.
— Какво още се е случило тук? Безопасно ли е?
— Безопасно е, Джак. Но безопасността е относително понятие. Следващото голямо земетресение може да промени всичко… А колкото до останалите поражения, под нас има под. Всъщност би трябвало да кажа, че имаше. Клиърмаунтън спомена, че точно там били най-големите поражения. Разклатени стени, скъсани водопроводни тръби.
Пуснах компютъра и калъфката за възглавница на пода, като се върнах до задния прозорец. Погледът ми не можеше да се откъсне от долината и аз смело пристъпих до стъклото. Остър пукот се разнесе от входа, откъдето току-що бяхме влезли. Погледнах разтревожено към Бакъс.
— Не се безпокой, пилоните са проверени от специалист още преди за започнат операциите по ужилванията. Къщата няма да отиде никъде, Джак. Тя само изглежда така, а те са търсели точно този ефект за ужилванията.
Кимнах повторно, без да съм особено убеден.
— Единственото нещо, което ще ходи някъде, си ти, Джак.
Погледнах го озадачен в огледалото. И в начупеното му отражение видях учетворения револвер в ръката.
— Какво е това?
— Това е краят на пътя.
Подобно на лавина всичко мигновено дойде на мястото си. Бях допуснал възможно най-идиотската грешка, обвинявайки не този, когото трябва. И в същия миг осъзнах, че вината за това беше във вътрешната ми нагласа. Неспособността ми да вярвам и да приемам. Бях възприел емоциите на Рейчъл по съвсем погрешен начин, търсейки фалша в тях, вместо истината.
— Ти — изрекох. — Ти си Поета.
Той не ми отговори. Леко се усмихна и кимна. И тогава проумях, че самолетът с Рейчъл изобщо не е бил отзован и че никакъв агент Картър заедно с други двама агенти нямаше да дойдат тук. Изведнъж проумях неговия план. Бакъс бе притискал с пръст вилната на телефона, докато бе водил въображаемия си разговор от стаята ми в хотела. Бях останал сам с Поета.
— Защо, Боб? Защо ти?
Бях толкова шокиран, че продължавах да го наричам с малкото му име като приятел.
— Това е една стара история, която не се различава по нищо от останалите — отвърна той. — Прекалено е стара и забравена, за да я възкресявам. А и едва ли има смисъл да я научиш, особено сега. Седни на стола, Джак.
Той ми махна с револвера към затрупания с вещи стол срещу дивана. После отново насочи дулото срещу мен. Не помръднах.
— Обажданията — проговорих внезапно осенен аз. — Ти си разговарял от стаята на Торсън.
Казах го повече само за да печеля време, макар и да съзнавах, че то вече нямаше никакво значение. Никой не знаеше, че съм тук. Бакъс се изсмя пресилено на предположението ми.
— Тогава просто извадих късмет — отвърна той. — Онази нощ регистрирах всички ни — Картър, Торсън, мен. След което разбърках ключовете. Проведох онези разговори от стаята си, но сметката беше на името на Торсън. Разбрах едва когато открих сметките в стаята ти в понеделник вечерта, докато ти беше с Рейчъл.
Спомних си думите на Рейчъл, че човек е ковач на собствения си късмет. Предполагам, че същото се отнасяше и за серийните убийци.
— Откъде разбра, че съм взел сметките?
— Изобщо не знаех, че си ги взел. Но ти си се обадил на Майкъл Уорън и си му казал, че си стиснал източника му за врата. След това той ми се обади, защото аз бях източникът му. Макар и да ми предаде, че си обявил Гордън за издайник, бях длъжен Да разбера какво знаеш. Това беше и причината да те допусна повторно до следствието, Джак. Трябваше да разбера какво си научил. И едва когато влязох в стаята и открих сметките, докато ти през това време чукаше Рейчъл в стаята й, разбрах какво знаеш.
— И ме проследи по-късно, когато отидох в бара?
— Онази нощ ти извади голям късмет. Ако беше пристъпил навътре в онзи вход да видиш кой е там, всичко щеше да приключи още тогава. И когато на следващия ден ти не дойде при мен, а обвини Торсън, че се е вмъкнал в стаята ти, си помислих, че заплахата вече не съществува. Че вече окончателно си поел в другата посока. И наистина до днес всичко си течеше отлично, точно според плана, до момента, в който ми се обади и започна да разпитваш за презервативите и телефонните разговори. Знаех какво си мислиш, Джак. Знаех, че трябва да действам колкото мога по-бързо. А сега седни на този стол. Няма да те моля повторно.