Пристъпих до стола и седнах. Потърках длани в панталоните си и усетих как треперят ръцете ми. Стъклената стена вече беше зад гърба ми. Пред себе си виждах единствено Бакъс.
— Как научи за Гладън? — запитах. — За Гладън и Белтран?
— Аз бях ходил там. Спомняш ли си? Бях част от екипа. Докато Рейчъл и Гордън провеждаха другите интервюта, аз си побъбрих сладко с Уилям. От намеците му не беше трудно да идентифицирам Белтран. И след Това само чаках Гладън да започне да действа. Знаех, че ще продължи, щом го освободят. Това беше в природата му. Знам го много добре. И го използвах като прикритие. Знаех, че ако някой ден работата ми се разкриеше, следите биха завели до него.
— А мрежата РТП?
— Нещо много се разбъбрахме, Джак. Дошли сме да вършим работа тук, а не да си чешем езиците.
Той приклекна, вдигна от пода торбата ми и после я изпразни, без да отделя и за миг очите си от мен. Протегна ръка и зашари с ръка сред вещите ми, все така приковал поглед в мен. Недоволно протегна ръка и към калъфа на компютъра, докато накрая намери флакона с таблетките, които ми бяха изписали в болницата. За миг ги поднесе пред очите си, прочете надписа и после отново погледна към мен.
— Тиленол с кодеин — изрече той със задоволство. — Ще подейства отлично. Вземи една, Джак. Не, по-добре вземи две.
Той ми подхвърли флакона и аз инстинктивно го улових.
— Не мога — казах. — Взел съм една само преди два часа. Не мога да пия други, докато не минат поне още два часа.
— Вземи две, Джак. Веднага.
Не бе повишил глас, но изражението на лицето му ме вледени. Помъчих се с капачката, но накрая успях да го отворя.
— Искам вода.
— Нямаш нужда за хапчетата от вода, Джак. Пъхнах две таблетки в устата и имитирах преглъщане, като ги преместих под езика си.
— Добре.
— Отвори си широко устата, Джак.
Послушах го и той се приведе напред, но не чак дотам, че да успея да посегна към револвера му.
— Да ти кажа ли какво си мисля? Мисля, че са подезика ти, Джак. Но това няма значение, защото те ще се разтворят. Само ще ни забави с няколко минути. Имам…
Внезапно проскърцване отвлече вниманието му и той се огледа, но бързо се обърна към мен.
— Имам време.
— Ти си написал онези файлове в РТЬ. Ти си Кумирът нощ.
— Да, аз съм Кумирът нощ, благодаря ти за признанието. А що се отнася до предишния ти въпрос, научих за централата на РТП от Белтран. Онази нощ, когато го посетих, той беше така любезен да седне пред компютъра и да влезе в мрежата. По този начин, образно казано, аз заех мястото му в мрежата. Използвах паролите му и по-късно накарах системния оператор да ги промени на Едгар и Пери. Страхувам се, че господин Гомбъл никога не ще научи, че е пуснал лисица в курника, да си послужа с твоя израз.
Хвърлих поглед към огледалото от дясната ми страна и в него видях отразени светлините на долината зад мен. Толкова много светлини, толкова много хора, а няма кой да ме види и да ми помогне. Усетих как ме прониза страхът, внезап-но уголемен от осъзнаването на пълното си безсилие и безнадеждност.
— Трябва да се отпуснеш, Джак — изрече все така монотонно Бакъс. — В това е разковничето. Чувстваш ли вече ефекта от кодеина?
Таблетките вече се бяха разтопили под езика ми, изпълвайки устата ми с противния си вкус.
— Какво ще правиш с мен?
— Ще направя с теб това, което направих с всички тях. Нали искаше да научиш за Поета? Ще научиш всичко, което има да се научава. Всичко. Сведения от първа ръка, Джак. Нали разбираш, ти беше поредният избор. Спомняш ли точно как гласеше факсът? Изборът е направен, той е пред очите ми. Това беше ти, Джак. През цялото време.
— Бакъс, ти си ненормален! Ти…
От внезапното ми избухване, без да искам, глътнах недоразтворените таблетки. Бакъс избухна в смях, очевидно наясно със ситуацията, но внезапно смехът му сек-на. Прониза ме със злобен поглед; немигащите му очи блестяха с мътен блясък. Внезапно проумях колко луд беше той; изведнъж ме осени, че тъй като Рейчъл не се бе оказала Поета, онова нещо, за което бях повярвал, че е било само отвличаща маневра от нейна страна, всъщност беше част от схемата на Поета, по която осъществяваше убийствата. Презервативите, сексуалните аспекти. Всичко това може би представляваше част от програмата му за убийства.
— Какво направи с брат ми?
— Това беше само между нас.
— Кажи ми.
Той въздъхна.
— Нищо, Джак. Нищо. Той беше единственият, който отказа да изпълни програмата ми. Единственият ми неуспех. Сега обаче съм много близо до втория си шанс.