Този път няма да пропусна.
Сведох поглед към пода. Вече усещах ефекта на обезболяващите. Стиснах здраво очи и свих юмруци, но беше безнадеждно късно. Лекарствата бяха проникнали в кръвта ми.
— Нищо не можеш да направиш, Джак, така че се отпусни. Нека се получи пълен ефект. Скоро всичко щеприключи.
— Няма да можеш да се измъкнеш. Няма начин Рейчъл да не надуши, че стоиш зад цялата работа.
— Знаеш ли, Джак, мисля, че си прав. Тя ще разбере. А може вече и да е разбрала. Точно поради тази причина след този случай аз си тръгвам. Ти си последният в списъка ми, Джак, и после излизам в безсрочен отпуск.
Не го разбрах.
— Отпуск?
— Сигурен съм, че Рейчъл вече подозира нещо. Затова и през цялото време се стараех да я държа настрана, като я пращах във Флорида. Но това е само временна мярка. Скоро тя ще разбере всичко. Точно поради това смъквам кожата си и бягам. Крайно време е да се върна към единствената си същност, Джак.
Лицето му просия при последните думи. Помислих дори, че всеки миг ще пропее, но не го направи.
— Е, как е сега, Джак? Малко си замаян, нали?
Не му отговорих, но той го знаеше. Усещах се така, сякаш се свличам в някаква тъмна бездна, лодка, над-висваща над водопада. През цялото време Бакъс не отделяше поглед от мен, говорейки ми все така монотонно, като често използваше името ми.
— Отпусни се, Джак, нека ефектът бъде пълен. Просто се отпусни и се наслаждавай на тия моменти. Помисли за брат си. Помисли си какво ще му кажеш. Мисля, че трябва да му разкажеш какъв голям следовател се извъди. Двама в едно семейство, това е вече нещо. Помисли си за лицето на Шон. Усмихнато. Усмихнато на теб, Джак. А сега затвори очи и се опитай да го видиш, Джак. Давай. Нищо няма да ти се случи, ти си в безопасност, Джак.
Не можех да му се противя. Клепачите ми натежаха. Опитах се да отклоня погледа си от него. Втренчих се в светлините, отразени в огледалото, но умората не искаше да ме пусне. Притворих очи.
— Добре, Джак. Отлично. Виждаш ли вече Шон?
Кимнах; в следващия момент усетих ръката му върху лявата си китка. Той я постави върху облегалката на стола. После направи същото и с дясната.
— Чудесно, Джак. Ти си превъзходен обект. Толкова внимателен. А сега не искам да усещаш никаква болка, Джак. Каквото и да стане, не искам да усещаш никаква болка, разбираш, нали?
— Да — отвърнах.
— Не искам да се движиш, Джак. И наистина, Джак, ти не можеш да се помръднеш. Ръцете ти са отпуснати. Ти не можеш да ги помръднеш. Не е ли така?
— Да — отвърнах.
Очите ми все още бяха затворени и брадичката ми почиваше върху гърдите ми, но съзнавах всичко, което ме заобикаляше и ставаше до мен. Сякаш тялото и разумът ми бяха разделени. Сякаш наблюдавах отнякъде собственото си тяло.
— А сега си отвори очите, Джак.
Отворих ги и видях Бакъс застанал пред мен. Револверът му беше в кобура под разкопчаното му сако, а в едната си ръка държеше дълга стоманена игла. Това беше моят шанс. Револверът беше в кобура, но аз бях като прикован върху стола с ръце в окови. Разумът ми повече не владееше тялото ми. Седях неподвижен и само гледах безпомощно как притиска върха на иглата към свободната ми длан. Той повтори процедурата с два от пръстите ми. Не направих никакво движение, за да му попреча.
— Добре, Джак. Мисля, че вече си готов за мен. Не забравяй, ръцете ти са като тежести. Не можеш да ги помръднеш колкото и да ти се иска. Не можеш да говориш, без значение колко жадуваш да го направиш. Но си дръж очите отворени, Джак, не искам да пропуснеш най-хубавата част.
Той се отдръпна и ме изгледа с блеснали очи.
— Кой е най-добрият сега, Джак? — запита той. — Кой е по-добрият от двама ни? Кой спечели и кой загуби?
Целият се изпълних от най-дълбока погнуса. Не можех нито да помръдна, нито да проговоря, страхът ме беше завладял. Усетих сълзи в очите си, но те не потекоха. Ръцете му се плъзнаха към катарамата на колана.
— Ами че аз дори вече няма нужда ползвам повече гуми, Джак.
Светлината в нишата зад него угасна още с произнасянето на думите му. В следващия миг долових някакво движение във вече настаналия мрак и чух гласа й. Гласа на Рейчъл.
— Не мърдай, Боб. Дори и на сантиметър.
Думите й прозвучаха спокойно и уверено. Бакъс застина, втренчен в очите ми, сякаш можеше да види отражението й в тях. Това бяха очи на мъртвец. Дясната му ръка, извън полезрението на Рейчъл, започна да се плъзга под сакото му. Исках да извикам, но не можех, В един миг напрегнах всички мускули, тялото ми се размърда на сантиметър и левият ми крак леко помръдна под стола.