— Спомняш ли си онзи ден, когато се запознахме и ти ме отведе в Куантико?
— Да, спомням си.
— Онзи офис, в който ме остави тогава, беше на Бакъс, нали? За да се обадя по телефона. Защо го направи? Тогава бях решил, че е твоят.
— Нямам офис. Имам бюро и работно пространство. Оставих те там, за да не се притесняваш излишно. Защо питаш?
— Нищо. Просто беше едно от онези неща, които ми изглеждаха… които ми се струваше, че си пасват толкова добре. Календарът на стената показваше, че той е бил в отпуск, когато Орсулак… Така че си помислих, че ме излъга, когато ми каза, че цяла вечност не си излизала в отпуск.
— Няма да говорим сега за тия неща.
— А кога? Не го ли направим сега, значи никога няма да разговаряме. Допуснах грешка, Рейчъл. Нямам никакво извинение за това. Но искам да знаеш само какво бях научил. Искам да разбереш, че аз…
— Пет пари не давам!
— А може би и никога не си давала.
— Не се опитвай да го стоварваш на гърба ми. Ти си този, който провали всичко. Не аз бях човекът…
— Какво направи тогава, онази, първата ни нощ, след като излезе от стаята ми? Позвъних ти, а теб те нямаше. Почуках на вратата ти, а теб те нямаше. Излязох в коридора и видях Торсън. Идваше от аптеката. Ти го изпрати там, нали?
Рейчъл дълго време остана с поглед забит в бюрото.
— Отговори ми поне на този въпрос.
— Аз също го видях в коридора — изрече меко тя. — Преди теб. След като излязох от стаята ти. Изпаднах в такъв бяс, когато го видях, от това, че Бакъс го беше повикал. Направо кипях. Исках да му причиня болка, да го унижа. Имах нужда да направя нещо, каквото и да е, само да не се пръсна…
И с обещанието, че ще го чака, тя го изпраща до аптеката за презервативи. Но когато той се връща, не я заварва.
— Бях си в стаята, когато си ми звънил и когато почука. Не ти отговорих, защото мислех, че е той. Той би постъпил също като теб. Два пъти чукаха на вратата ми. Два пъти ми звъняха. Но не се обадих.
Кимнах.
— Не се гордея с постъпката си — каза тя. — Особено сега.
— Всеки има неща, с които не се гордее, Рейчъл. Те обаче се случват. Нищо не би могло да ги спре.
Тя не каза нищо.
— Тръгвам, Рейчъл. Надявам се нещата да се развият благоприятно за теб. Надявам се и един ден да ми се обадиш. Ще чакам.
— Сбогом, Джак.
Протегнах ръка към нея. Проследих с длан очертанията на брадичката й. Очите ни се срещнаха за миг. Отдръпнах се и излязох.
50.
Той лежеше сгушен в мрака на тунела за отводняване при урагани и почиваше, съсредоточил се върху овладяването на болката. Знаеше, че инфекцията е плъзнала по тялото му. Раната беше дребна като поражение, проходна нищо и никаква рана, разкъсала горния абдоминален мускул при преминаването на куршума, но беше инфектирана и той чувстваше как отровата сладостно пълзеше по тялото му, нашепвайки му мисли да се отпусна и да заспи.
Загледа се към дъното на тъмния тунел. Някъде отгоре се процеждаше слаба светлина. Той се подпря на хлъзгавата стена и с усилие се изправи на крака, поемайки пак напред. Само един ден, мина му през ума. Изкарай първия ден и ще се справиш и през останалите. Това беше мантрата, която неспирно си повтаряше през цялото време.
В известен смисъл това му бе донесло облекчение. Въпреки болката и глада облекчението беше взело връх. Край на неестественото разделение. Край на фасадата. Бакъс вече не съществуваше. Беше останал само Кумирът нощ. А Кумирът нощ щеше да триумфира. В сравнение с него всички други бяха нищожества, които не можеха да сторят нищо, с което да го спрат.
— НИЩО!
Гласът му отекна в тунела сред мрака и се стопи. Притиснал ръка към раната си, той се запъти напред.
51.
В края на пролетта един инспектор по канализациите от градската управа откри човешки останки в един тунел, търсейки източника на неприятни миризми, предизвикал оплакванията на живеещите наблизо.
По останките бяха открити неговите документи за самоличност, значката му от ФБР и дрехите му. Откритото тяло, или поне това, което беше останало от него, се намираше върху бетонния под на една подземна пресечка на два отводнителни канала. Причината за смъртта остана неизвестна поради силно напредналия стадий на разлагане, усилен от влагата в гъмжащия от микроорганизми канал и допълнен от действията на бродещи подземни хищници. Медицинският експерт откри нещо подобно на проходна рана и едно счупено ребро в прогнилата плът, но никакви остатъчни частици от куршум, който да докаже със сигурност, че е била причинена от Рейчъл.