Забеляза момиченце на около пет години, вкопчено отчаяно в едно черно жребче. Детето се бе привело напред със слабичките ръчички, обвити около нашарения стълб, издигащ се от врата на коня. Носеше къси розови панталонки. Кожата му беше с цвят на шоколад. Гладън измъкна фотокамерата от сакото си. Нагласи скоростта на блендата и насочи обектива към въртележката. Фокусира и зачака момиченцето да се покаже при следващото завъртане.
Наложи му се да изчака още две завъртания, но когато върна камерата в сака, беше уверен, че е успял да направи снимките. Огледи се, за да се увери, че всичко е наред, и забеляза един мъж, облегнат на парапета на пет-шест метра от дясната му страна. Преди няколко минути не беше там. А най-тревожното беше, че той носеше спортно сако и вратовръзка. Мъжът беше или някакъв извратен, или ченге. Гладън реши, че е най-добре да си тръгва.
На кея слънцето беше ослепително. Гладън напъха фотокамерата в сака и извади очилата си с огледалните стъкла. Реши да се поразходи по кея, като се смеси с тълпата. Наложеше ли му се, можеше да се изплъзне от тоя юнак. Ако наистина го следеше. Стигна някъде към средата, спокоен и отпуснат. Владееше се добре. После спря, облегна се на парапета и подложи лице на слънцето, сякаш искаше да хване тен. Лицето му гледаше към слънцето, но очите му зад огледалните стъкла оглеждаха мястото на кея, откъдето току-що се бе отдалечил.
Известно време всичко беше спокойно. Мъжът в спортното сако и вратовръзка не се виждаше никъде. И в един момент го зърна, преметнал сакото си върху рамото, със слънчеви очила, да се движи бавно към Гладън.
— Майната ти! — изруга Гладън високо на глас.
Една жена, седнала на близката пейка с малко момченце, го изгледа укорително.
— Извинете — изрече той.
Обърна се и огледа останалата част от кея. Трябваше да мисли, и то бързо. Знаеше добре, че ченгетата обикновено работят по двойки. Къде ли беше другият проклетник? Отне му половин минута, но успя да я зърне в тълпата. Жена на около тридесет години зад мъжа с вратовръзката. Носеше дълги панталони и поло. Не беше толкова официална, колкото мъжа. Нямаше да познае, че е ченге, ако не носеше портативна радиостанция. Опитваше се да я скрие. Докато я гледаше, жената се обърна с гръб към него и заговори в радиото.
Току-що бе повикала подкрепления. Нямаше друго обяснение. Трябваше да запази спокойствие и да измисли план как да се измъкне. Мъжът с вратовръзката беше може би на двайсетина метра от него. Гладън се дръпна от парапета и бързо тръгна към края на кея. Постъпи по същия начин, както и жената. Използва тялото си като прикритие и извъртя сака си така, че да се озове на гърдите му. Бръкна в него и сграбчи фотокамерата. Преобърна я, без Да я изважда, докато напипа бутона за изтриване и изтри съдържанието върху чипа. Нямаше кой знае колко заснето. Момичето от въртележката, няколко деца от обществените къпални. Не беше голяма загуба.
След това се придвижи по кея. Извади пакет цигари от сака, извърна се с гръб срещу вятъра и запали. След като Дръпна от цигарата, вдигна поглед и видя ченгетата да се приближават към него. Знаеше какво си мислят. Че са го сгащили. Той вървеше към задънения край на кея. Жената се бе изравнила с мъжа и нещо си говореха, докато го приближаваха. Вероятно обсъждаха дали да изчакат подкреплението.
Гладън изведнъж смени рязко посоката и се насочи към магазинчето с лакомствата и служебните канцеларии. Познаваше добре тази част от кея. През седмицата два пъти му се бе случвало да върви подир деца с родителите си от въртележката до края на кея. Знаеше, че от другата страна на магазинчето има стълби, които водят към обсерваторията върху покрива.
Още щом зави покрай ъгъла на магазинчето и се скри от погледа на ченгетата, той затича покрай стената към гърба на сградата и после нагоре по стъпалата. Сега вече можеше да погледне надолу към кея пред магазинчето. Двете ченгета бяха точно под него и бързо говореха нещо. После се разделиха. Мъжът тръгна по стъпките на Гладън, а жената остана на мястото си. Нямаше да му дадат никаква възможност да се изплъзне. Внезапно му хрумна нещо. Откъде бяха разбрали? Ченге в костюм не се появява току-тъй на увеселително място. Ченгетата бяха дошли тук съвсем преднамерено. Търсеха някого. Него. Но как бяха научили?
Бързо прогони разсейващите го мисли и се замисли как да се отърве от ченгетата. Трябваше по някакъв начин да им отвлече вниманието. Ченгето скоро щеше да разбере, че Гладън не беше около рибаря в края на кея и щеше да се качи на покрива на обсерваторията да го търси. Видя варела за смет в ъгъла до дървените перила. Изтича до него и погледна вътре. Беше почти празен. Пусна сака си върху бетона, вдигна варела над главата си и затича към перилата. Захвърли го колкото му стигнаха силите, после проследи как прелетя над главите на двама рибари под него и пльосна във водата.