— Регистриран с какво обвинение? Вие не можете да ме задържате просто така.
— Замърсяване на обществени водоизточници, вандалщина с градско имущество. Бягство от полицейски служител.
Веждите на Гладън се повдигнаха въпросително. Делпи победоносно му се ухили и каза:
— Забравихте нещо. Варелът за смет, който хвърлихте в залива на Санта Моника.
Тя кимна гордо и изключи магнетофона.
Гладън получи разрешение да телефонира от килията за задържане на заподозрените. Усети миризмата на промишления сапун, докато вдигаше слушалката към ухото си. Бяха му го дали, за да измие мастилото от пръстите си. Това му напомни, че трябваше да се измъкне, преди отпечатъците му да минат през компютъра за национално издирване. Набра един номер, който беше запомнил наизуст още първата нощ, когато се бе добрал до Крайбрежието. Краснър беше в списъка на мрежата.
Отначало секретарката на адвоката се канеше да му затвори, но в този момент той й каза да предаде на господин Краснър, че е насочен от господин Педерсън — името, предложено от мрежовия бюлетин с обяви. Само след няколко секунди Краснър се обади.
— Тук Артър Краснър, какво мога да направя за вас?
— Господин Краснър, казвам се Харолд Бризбейн и имам проблем.
Гладън му разказа с подробности случилото се с него. Говореше приглушено, защото не беше сам. В помещението имаше още двама души, които предстоеше да изпратят в областния затвор в центъра Бискайлус. Единият спеше на пода, някакъв надрусан наркоман. Другият седеше в противоположния ъгъл на стаята, но наблюдаваше Гладън и се вслушваше в думите му, защото нямаше какво друго да прави. Гладън си помисли, че може да е подставено лице, ченге, представящо се за затворник, за да подслушва обаждането му до адвоката.
Не скри нищо с изключение на истинското си име. След като свърши, Краснър дълго време мълча. Накрая попита:
— Какъв е този шум?
— Някакъв юнак спи на пода. Хърка.
— Харолд, това не е място за хора като вас — заяви Краснър с онзи бащински тон, който той не можеше да понася. — Трябва да направим нещо.
— Затова се и обаждам.
— Тарифата ми за труда върху вашия случай днес и утре ще бъде хиляда долара. Имайте предвид, че ви правя огромна отстъпка. Предлагам я само на хора, чиито препоръки получавам от… господин Педерсън. Ако ми се наложи да удължа ангажимента и вдругиден, тогава отново ще обсъдим въпроса за хонорара. Ще можете ли да изтеглите парите?
— Няма проблеми.
— Какво ще кажете за пускане под гаранция? Колко можете да платите? Изглежда така, сякаш залагането на имущество е изключено. Поръчителите под залог вземат десет процента от сумата на гаранцията, определена от съдията. Тази сума представлява тарифата им и след това не можете да си я възстановите.
— Да, зарязваме имуществото. След като се погрижа за безбожната ви тарифа, вероятно ще мога да изтегля още пет бона. Мога да го направя веднага. Бих могъл да намеря още, но ще е по-трудно. Пет бона максимум. Искам да се измъкна колкото може по-бързо.
Краснър отмина забележката за тарифата си и запита:
— Значи пет бона?
— Да, разбира се. Пет хиляди. Какво можете да направите с тях?
Гладън проумя, че адвокатът по всяка вероятност съжалява, че е намалил толкова тарифата си.
— Добре. Това означава, че можете да си издействате гаранция от петдесет хиляди. Мисля, че сме в добра позиция. Засега това е незаконен арест. Бягството ви обаче и замърсяването на водите усложняват нещата, което, означава, че могат да бъдат квалифицирани или като нарушение на закона, или като дребни административни правонарушения. Това е изкуствено раздут случай, разтръбен от полицията. Трябва само да ви заведем до съда и оттам ще ви измъкнем под гаранция.
— Да.
— Мисля, че петдесет хиляди долара са доста за този случай, но те се явяват част от пазарлъка, който ще имам с чиновника, регистрирал случая. Ще видим как ще се развият нещата. Доколкото разбирам, не искате да им съобщите домашния си адрес.
— Точно така. Трябва ми нов.
— Тогава може да се наложи да използваме пълната гаранция от петдесет хиляди. Междувременно обаче ще имам грижата за нов адрес. Може да изскочат и допълнителни разходи, свързани с това. Няма да са много. Обещавам…
— Чудесно. Само го направете.
Гладън погледна мъжа в дъното на стаята.
— А за тази нощ? — запита той. — Казах ви вече, че тия ченгета ще се опитат да ме пъхнат при откачените.
— Мисля, че блъфират, но…
— Лесно ви е на вас…
— Но аз няма да оставя никакво място за риск. Изслушайте ме, господин Бризбейн. Не мога да ви измъкна тази вечер, но ще позвъня тук-там. Всичко ще е наред.