Ще ги принудя да ви закарат там брониран с К-9.
— Какво е това?
— Това е изолационен статус за затвора. Обикновено е запазен за информатори или високопоставени клечки, които са я загазили. Ще се обадя в затвора и ще им предам, че сте информатор в едно федерално разследване, провеждано от Вашингтон.
— Но те няма ли да проверят?
— Да, но днес вече е късно. Ще ви облекат с бронята К-9 и докато утре открият, че са били прекарани, вече ще сте в съда и да се надяваме, че след това ще сте на свобода.
— Това е чудесна измама, Краснър.
— Да, но втори път номерът няма да мине. Мисля, че ще ми се наложи да повиша малко тарифата, която току-що обсъдихме, за да си покрия загубите.
— Зарежете ги тия. Сделката е вече сключена. Имам достъп максимум до шест хиляди. Измъкнете ли ме, което остане след поръчителите, ваше е. Това е сделка с постоянно покачваща се цена.
— Става. Сега, още нещо. Споменахте, че се налага да изпреварим проверката на отпечатъците. Трябва да измисля нещо и по този въпрос. Така че с чиста съвест няма да правя никакви твърдения пред съда, които да…
— Имам си легенда, ако е това, за което питате. Не мисля, че се налага да се задълбочаваме-на тази тема.
— Разбирам.
— Кога ще ми бъде предявено обвинението?
— Късно сутринта. След като се обадя до затвора, ще уредя да ви включат в списъка за ранния автобус за Санта Моника. По-добре е да изчакате в съда, отколкото в Вискайлус.
— Разбира се.
— И така, господин Бризбейн, страхувам се, че ще трябва пак да поговорим за тарифата ми и парите за гаранцията. Боя се, че ще трябва да ги имам, преди да вляза в съда утре сутринта.
— Имате ли сметка с електронен код?
— Да.
— Дайте ми номера. Утре сутринта ще я задействам. Мога ли да имам междуградска връзка с К-9?
— Не. Ще трябва да се свържете с кантората ми, Ще кажа на Джуди да чака обаждането ви. После тя ще набере номера, който й дадете, по другата линия и ще ви свърже. Това не е проблем. И преди съм го правил.
Краснър му даде номера на електронната си сметка и Гладън използва мнемоническата техника, на която го беше обучил Хорас, за да го запамети.
— Господин Краснър, ще си направите голяма услуга, ако унищожите всички регистри за тази сделка и просто опишете възнаграждението в счетоводството си като платено в брой.
— Разбрано. Да имате още нещо да ми казвате?
— Да. Пуснете някакво съобщение по мрежата РТL, кажете на останалите какво се е случило и да стоят настрани от въртележката.
— Непременно.
След като затвори, Гладън опря гръб на стената и бавно се свлече на пода. Избягваше да гледа към мъжа в Другия край на стаята. Забеляза, че спящият вече не хъркаше, и се зачуди дали не беше мъртъв. В този момент обаче мъжът леко се размърда. Гладън се замисли за момент дали да Не свали пластмасовата гривна от китката на наркомана и да я смени със своята. По всяка вероятност сутринта щяха да го освободят, без да плаща на адвокат и без гаранция в размер на 50 000 долара.
Реши, че беше прекалено рисковано. Мъжът в дъното на стаята можеше да се окаже ченге, а пък отрепката на пода нищо чудно да беше някакъв рецидивист. Човек никога не е сигурен как е станал сутринта съдията. Гладън реши да се придържа към варианта с Краснър. В края на краищата той беше взел името му от мрежовия бюлетин. Адвокатът си знаеше работата. Но въпреки това сумата от шест хиляди долара здравата го тревожеше. Съдебната система буквално го беше разорила. Шест хиляди долара за какво? Какво толкова лошо бе сторил?
Пъхна ръка в джоба за цигара, но в този момент се сети, че му ги бяха отнели. Гневът му избухна с нова сила. Също и самосъжалението. Обществото го преследваше като див звяр и за какво? Инстинктите и желанията му не бяха рожба на волеви акт. Толкова ли не можеха да го проумеят тъпите им глави?
Страшно му се прииска лаптопът да беше у него. Искаше да се включи и да разговаря с другите по мрежата. Хората като него. Почувства се самотен в килията. Доплака му се, но сдържа сълзите си. Мъжът от дъното на стаята го наблюдаваше. Той нямаше да заплаче пред него.
8.
Не можах да спя добре, след като прекарах деня да разглеждам досиетата. Снимките не ми излизаха от ума, Първо на Тереза, после на брат ми. И двамата заснети в ужасни пози, съхранени завинаги в пликове. Искаше ми се да се върна и да ги открадна, за да ги изгоря. Не исках никой друг да ги вижда след мен.
Сутринта след кафето пуснах компютъра и се включих в системата на „Роки“, за да проверя за постъпили съобщения. Гълтах с пълни шепи пуканки от пакета, докато чаках да стане връзката и паролата ми бъде проверена.