— Ако питате мен, това е двойно убийство — заявява Лорънс Уошингтън, детектив, израснал заедно с Брукс и негов партньор в отдела, — Този, който е убил момчето, е премахнал и Дан. Никой не може да ме убеди в противното.
Изправих се и отправих поглед към залата. Никой не ме гледаше. Върнах се пак на разпечатката и отново прочетох края на статията. Бях зашеметен почти както през нощта, когато Уекслър и Сейнт Луис бяха дошли да ми съобщят за брат ми. Чувах ясно как бие сърцето ми; нечия ледена ръка сякаш бе сграбчила в безмилостната си хватка всичките ми вътрешности. Отворих бележника си и погледнах това, което бях нахвърлил след срещата ми с Уекслър. Името беше там. Шон го бе написал в журнала. Това беше последната му бележка.
РЪШЪР
Обадих се в библиотеката и помолих за Лори Прайн.
— Лори, обажда се…
— Джак. Да, знам.
— Виж, имам нужда от извънредно търсене. Искам да кажа, поне си мисля, че е търсене. Не съм сигурен как да…
— Какво има, Джак?
— Едгар Алан По. Имаме ли нещо от него?
— Разбира се. Сигурна съм, че имаме доста биографични справки. Бих могла…
— Имам предвид дали имаме някакви негови разкази или други творби? Търся „Падането на замъка на Ъшър.“ Съжалявам, че те обезпокоих.
— Всичко е наред. Не знам с какво разполагаме. Но съм сигурна, че всички книжарници в областта предлагат негови произведения.
— Добре, благодаря ти. Ще отскоча да потърся.
Канех се да затварям, когато произнесе името ми.
— Да?
— Хрумна ми нещо. Ако искаш да цитираш стих или нещо подобно, имаме колекцията на Бартлет върху компактдиск. Мога да го включа директно, става страшно бързо.
— Добре. Давай.
Тя остави слушалката и времето сякаш спря. Препрочетох края на статията в „Таймс“. Замисленото от мен ми изглеждаше малко като да стрелям в тъмното, но съвпаденията около смъртта на брат ми и Брукс и в имената Родерик Ъшър и РЪШЪР не можеха да се пренебрегнат.
— Джак — произнесе по едно време Лори, — току-що проверих индексите. Нямаме книги, съдържащи всички произведения на По. Разполагаме само с диска на Бартлет. Имам го на сидиром. Какво точно търсиш?
— Поемата „Омагьосаният дворец“, която е в разказа „Падането на замъка на Ъшър“. Можеш ли да го откриеш?
Не ми отговори. Дочувах я как набира бързо заглавието.
— Такаа, да, има избрани откъси от разказа и поемата. Три екрана.
— Добре, има ли там такъв стих „Вън от пространство — вън от време“? — Тя продължи да трака. — Не. Тук няма такова…
— Проклятие!
Не знам защо избухнах така. Това ме разтревожи, и то мигновено.
— Джак, това е цитат, но от друга поема.
— Какво? Пак ли е на По?
— Да. От поемата му „Страната на сънищата“. Искаш ли да ти я прочета?
— Давай.
— Добре, не ме бива много да рецитирам, това е без значение, нали? Тя започна:
— Това е.
Застинах.
— Джак?
— Прочети го пак. Този път по-бавно.
Записах стиха в бележника си. Можех да я помоля да ми го пусне на принтера и после да отида да си го взема, но не исках се помръдна от мястото си. Поне за малко трябваше да остана съвсем сам.
— Джак, какво откри? — запита тя, след като приключи с четенето. — Много си развълнуван.
— Не знам още. Трябва да тръгвам.
Затворих телефона.
Само след миг изпитах ужасното чувство, че стените на просторната новинарска зала започват да се сближават, Сърцето ми лудо затуптя. За миг отново си представих брат ми в колата.
Глен както винаги говореше по телефона, когато влязох в стаята му и седнах пред него. Той ми кимна и посочи вратата, за да изчакам отвън, докато свърши. Не помръднах. Той пак ми посочи, но аз поклатих глава.
— Слушай, имам неотложна работа — приключи той телефонния разговор. — Мога ли да ти се обадя след малко? Добре. Да.
Той затвори.
— Какво…
— Трябва да тръгвам за Чикаго — казах. — Още днес. После вероятно ще отскоча до Вашингтон и след това до Куантико, Вирджиния. До ФБР.
Глен не повярва и на думичка от разказа ми.
— Вън от пространство, вън от време? О, хайде, Джак, това е мисъл, която минава през ума на много хора, решили да сложат край на живота си. Фактът, че това е стих от поема, написана от някакъв откачен писател преди сто и петдесет години, който също така е написал и друга поема, цитирана от другия мъртъв полицай, не спада към материала, от който се замесват конспирациите.