— Вероятно. Много ви благодаря.
Тръгнах към колата с първите снежинки затанцували във въздуха.
— Какво ще стане с хипнотизирането? — извика Пена.
— Ще ви се обадят, ако се наложи.
Проверих багажника, преди да седна зад волана. Нямаше вериги.
На връщане през Боулдър се отбих в една книжарница, наречена съвсем подходящо за случая „Улица Морг“, и си купих пълното издание на По с всичките му разкази и стихотворения. Възнамерявах да започна да я чета още тази нощ. Докато карах обратно към Денвър, се опитвах Да наместя отговорите на Пена в теорията, която си изграждах. И както и да ги въртях, нищо не можеше да ме разколебае в новата ми вяра.
В полицейското управление ми казаха, че Скалари вече бил излязъл от сградата, така че отидох в отдел „Убийства“, където заварих Уекслър зад бюрото му. Сейнт Луис Не се виждаше наоколо.
— По дяволите — изпъшка детективът. — Пак ли ще ми ходиш по нервите?
— Не — отвърнах. — А ти?
— Зависи от въпросите ти.
— Къде е колата на брат ми? Върнаха ли я вече на отдела ви?
— Какво има, Джак? Не можеш ли поне теоретично да приемеш, че знаем как да водим следствие?
Той запокити гневно молива, с който си играеше, в кошчето за отпадъци в ъгъла на стаята. След миг проумя какво беше направил, отиде и го измъкна оттам.
— Виж, не искам да ви правя за смях или да ви създавам някакви проблеми — изрекох с равен глас. — Само се опитвам да си отговоря на всички въпроси, и колкото повече се опитвам, толкова повече въпроси възникват.
— Като какви например?
Разказах му за посещението си до езерото и забелязах как гневът му отново започна да се надига. Този път обаче устата му отляво леко затрепери.
— Виж, вие обявихте случая за приключен — казах аз. — Не съм направил нищо лошо, че съм се срещнал с Пена. Освен това ти или Скалари или някой друг е пропуснал нещо. Колата е била скрита от погледа му повече от половин минута, докато е телефонирал.
— Е, и?
— Докато разследвахте, мислехте единствено за времето, преди Пена да види колата. Пет секунди, така че никой не би успял да се измъкне. Случаят е приключен, самоубийство. Но той ми каза, че прозорците са били запотени. Иначе онзи, който и да е бил той, не би могъл да напише бележката си върху тях. Пена не е гледал отзад, на пода. После се е махнал за най-малко тридесет секунди. Някой може да е лежал скрит отзад и докато той е телефонирал, да е избягал и да се е скрил в гората. Едва ли е представлявало някакъв проблем.
— Да не са ти изгорели намотките? А какво ще кажеш за бележката? А следите от барутните газове върху ръкавицата?
— Всеки би могъл да го напише върху прозореца. А ръкавицата със следите от барутните газове може да е била върху ръката на убиеца. После я сваля и я слага на ръката на Шон. Тридесет секунди не са малко време. Може да е било и повече. И сигурно е било. Пена е провел два телефонни разговора, Уекс.
— Прекалено нагласено е. Убиецът би заложил твърде много върху предположението, че Пена ще се забави повече от половин минута.
— А може и да не е. Може би е преценил, че има достатъчно време, за да го направи, защото в противен случай би премахнал и Пена, Начинът ви на мислене, момчета, щеше да го припише на Шон, който след това е убил и себе си.
— Това са безсмислици, Джак. Обичах Шон като собствен брат. Мислиш ли, че съм особено щастлив да вярвам, че сам е захапал дулото?
— Нека да те питам нещо. Къде беше, когато ти предадоха за Шон?
— Точно тук на бюрото. Защо?
— Кой ти каза? По телефона ли ти се обадиха?
— Да, по телефона. Беше капитанът. Управлението на парковете се обадило на дежурния капитан, а той — на нашия.
— Какво ти каза? Помниш ли точните му думи?
Уекслър се поколеба: мъчеше се да си припомни.
— Не мога. Каза само, че Мак бил мъртъв.
— Така ли го произнесе или каза, че Мак се е самоубил?
— Не знам точно какво каза. Може и да е било така. Каква е разликата?
— Пазачът от езерото казал, че Шоп се е застрелял. И оттам тръгва цялата работа. Вие всички сте се юрнали натам с мисълта за самоубийство и това сте видели. Късчетата от главоблъсканицата са паснали на представата, с която сте отишли там. Всички около него са виждали добре до какво състояние го е довело разследването на случая Лофтън. Нали разбираш какво имам предвид? Всички вие сте били подготвени да повярвате. Дори през онази нощ, когато ме закарахте в Боулдър, успяхте да накарате и мен да повярвам тогава.
— Всичко това са бълнувания, Джак. А и не разполагам с никакво време. Нямаш никакво доказателство в подкрепа на думите си, а аз нямам никакво време за теориите на хора, които отхвърлят фактите.