Докато се хранеше, Уошингтън се беше опрял с лакти на масата. Изглеждаше така, сякаш бранеше храната си. През цялото време говореше с пълна уста, но това беше, защото беше силно възбуден. Също и аз. Аз имах и друга грижа. Как да запазя мястото си при разследването, при описването на историята.
— Ще започнем с Денвър — каза той. — Ще работим заедно, ще гоним целите си съвместно и ще видим какво ще се случи. Хей, ти говори ли с Уекслър? Той направо ти е бесен.
— Защо?
— Ти какво предполагаш? Не си му казал за По, Брукс, Чикаго. Мисля, че си казал сбогом на един от източниците там, Джак.
— Възможно е. Как е там? Има ли нещо ново?
— Да, с пазача.
— Какво по-точно?
— Направили са оня номер с хипнозата. Върнали са го в спомените му от онзи ден. Казва, че брат ти е носел само едната ръкавица, когато е погледнал през прозореца на колата за револвера. Впоследствие другата ръкавица със следите от барутните газове по някакъв мистериозен начин се озовава върху ръката му. Уекслър каза, че било абсолютно сигурно.
Кимнах повече на собствените си мисли, отколкото на думите му.
— Вие и екипът от Денвър трябва да отидете във ФБР, нали така? Защото става дума за престъпления, извършени в различни щати и свързани помежду си.
— Ще видим. Не забравяй, че местната полиция не гори от желание да работи заедно с ФБР. Отидем ли при тях, вземат ни информацията и после ни изритват. Това се случва всеки път. Но ти си прав, това е вероятно единственият начин. Ако е това, което си мисля и което си мислиш и ти, на бюрото може да му се наложи да хване юздите в собствените си ръце.
Не споменах на Уошингтън, че аз самият се канех да ходя до ФБР. Знаех, че трябва да се добера дотам пръв, Бутнах чинията си настрана, изгледах го и поклатих глава. Историята се заплиташе все повече и повече.
— Какво мислиш за случая? За какво всъщност става дума?
— Съществуват няколко възможности — каза Уошингтън. — При първата става дума само за един човек, някой, който убива човек, после ликвидира и ченгето, ръководещо разследването.
Кимнах. Дотук всичко беше в съзвучие с мислите ми.
— Втората е, че първите убийства не са свързани по между си и нашият извършител просто идва в града, изчаква за някой случай, който му допада или види по телевизията, й тръгва подир детектива, разследващ случая.
— Да.
— А третата е, че имаме двама убийци. И в двата града единият извършва първото убийство, после идва вторият и отстранява й ченгето. От трите тази ми е най-неприятна. Предизвиква прекалено много въпроси. Познават ли се един друг? Заедно ли работят? Нещата вече се усложняват страшно много.
— Трябва да се познават един друг. Как иначе вторият би могъл да знае къде е бил първият?
— Точно така. Така че ще се съсредоточим върху първите две възможности. Още не сме решили дали тук да дойдат хора от Денвър, а ние да пратим хора там, но трябва да разгледаме най-подробно случаите с момчето и с онова момиче от колежа. Да потърсим всяка възможна връзка и открием ли такава, да ни послужи като отправна точка.
Кимнах. Мислех си за първата възможност. Един човек, една личност да е автор на всичко това.
— Ако извършителят е само един, кой тогава е бил истинската цел? — запитах аз повече себе си, отколкото Уошингтън. — Дали е била първата жертва или полицаят?
Уошингтън свъси вежди.
— Може би имаме човек, който убива ченгета. Това е истинската му цел, нали така? Така че използва първото убийство — Сматърс, Лофтън — за да примами действителната си цел. Ченгето.
Огледах се. Думите му предизвикаха ледени тръпки по гърба ми, макар че тази възможност бе минала през ума ми още докато бях в самолета.
— Умно, нали? — произнесе Уошингтън.
— Да. Наистина.
— И знаеш ли защо? Защото ако това е случаят, тогава трябва да има и други. Всеки път, когато наглед някой полицай се самоубие, разследването е много бързо и гледа да приключи делото колкото е възможно по-бързо и без сензации. Никое управление не желае такава слава. Така че потулват набързо случая и това е. Значи такива случаи трябва да има още. Ако е вярна първата възможност, тогава убиецът не е започнал с Брукс и приключил с брат ти. Има още. Залагам всичко на това.