Той отмести чинията си. Беше приключил.
Половин час по-късно ме остави пред входа на „Хайът“. Вятърът откъм езерото беше пронизващ. Не исках стоим отпред, но Уошингтън ми каза, че няма да се а до стаята ми. Даде ми една служебна картичка.
— Написал съм си домашния номер и номера на повикващото ми устройство. Обади ми се.
— Непременно.
— Тогава довиждане, Джак. — Той ми протегна ръка и аз я поех. — И благодаря ти, човече.
— За какво?
— Че ги накара да повярват. Длъжник съм ти. И Джон Пружината също.
13.
Гладън остана втренчен няколко секунди в яркия син екран, преди да започне. Това беше упражнение, с помощта на което обикновено се освобождаваше от напрежението и гнева. Този път обаче не му се удаде. Гневът направо го бе завладял.
Тръсна глава и положи компютъра в скута си. Изчисти екрана и започна да мести курсора от прозорец в прозорец, докато накрая го спря върху „Терминал“. Натисна ЕМТЕК и избра нужната му програма. Натисна бутона А и зачака да чуе острите звуци на компютъра, които издаваше, докато осъществяваше връзката. Всеки път беше като раждане. Ужасяващият писък на новороденото. След като връзката вече беше установена, на екрана се появи познатият поздрав.
ДОБРЕ ДОШЛИ В КЛУБА РТL
След няколко секунди се появи и кодиран команден ред, очакващ първата парола на Гладън. Той въведе символите, изчака да ги приемат, после въведе и втората парола, когато получи достъп до командния ред. След малко паролата му беше одобрена и на екрана се появи предупредителното съобщение.
ХВАЛИТЕ ИМЯ ГОСПОДНЕ!
#############################################
ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТЯ
1. ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ИСТИНСКИ ИМЕНА.
2. НИКОГА НЕ ДАВАЙТЕ СИСТЕМНИТЕ НОМЕРА НА
ПОЗНАТИ.
3. НИКОГА НЕ СЕ СЪГЛАСЯВАЙТЕ ДА СЕ СРЕЩАТЕ
С ДРУГ ПОТРЕБИТЕЛ.
4. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ДРУГИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ МО
ГАТ ДА БЪДАТ ЧУЖДИ ТЕЛА.
5. СИСТЕМНИЯТ ОПЕРАТОР СИ ЗАПАЗВА ПРАВОТО
ДА ИЗТРИЕ ОТ МРЕЖАТА ВСЕКИ ПОТРЕБИТЕЛ.
6. ТАБЛАТА ЗА СЪОБЩЕНИЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗ
ПОЛЗВАТ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА КАКВИТО И ДА
БИЛИ НЕЗАКОННИ ДЕЙСТВИЯ — ТОВА Е ЗАБРА
НЕНО!
7. МРЕЖАТА НА РТЬ НЕ НОСИ НИКАКВА ОТГОВОР
НОСТ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА КОИТО И ДА БИЛО
СЪОБЩЕНИЯ.
8. НАТИСНЕТЕ КОЙТО И ДА Е БУТОН, ЗА ДА ПРО
ДЪЛЖИТЕ.
Гладън натисна бутона ЕМТЕК и компютърът го извести че има лично съобщение, което чака да го прочете, натисна нужните клавиши и съобщението от систем-оператор изпълни горната половина на екрана на лаптопа.
#############################################
БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО. НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ВСИЧКО Е НАРЕД И СЪЖАЛЯВАМ МНОГО, ЧЕ СТЕ ПОСТРАДАЛИ. ПРИ НАС ВСИЧКО Е НАРЕД. АКО ЧЕТЕТЕ ТОВА СЪОБЩЕНИЕ, ЗНАЧИ ВЕЧЕ СТЕ НА СВОБОДА И ГОТОВ. БРАВО! КЪСМЕТ И ПОДДЪРЖАЙТЕ ВРЪЗКА СЪС СЕБЕ СИ И ОСТАНАЛИТЕ. (ХЕ, ХЕ) РТЬ
Гладън набра едно К и натисна ENTER, след което на екрана се появи маската за отговори. Той изпрати съобщение към подателя на първото съобщение.
НЕ СЕ ТРЕВОЖЕТЕ ЗА МЕН. ВСИЧКО Е НАРЕД. ИСКРЕНО ВАШИЯТ Е НА СВОБОДА И ГОТОВ РТL
След това се придвижи в главната директория на бюлетина за съобщенията. Накрая екранът се изпълни с директорията на таблата за съобщенията. Всяко табло съдържаше списъка на активните съобщения, които трябваше да се прочетат.
51 76
24 56 91
1. Главен форум 89
2. В + 9 46
3. В — 9 23
4. О + 9 12
5. 6 — 9 6
6. Всичко е наред
7. Размишления & стонове
8. Кучета на закона
9. Услуги в града
10. Табло с бартерни обяви
#############################################
Той бързо набра необходимите команди, за да се придвижи в таблото с „Размишления & стонове“. Това беше едно от най-популярните табла. Той вече бе прочел по-голямата част от файловете, като бе предоставил и няколко свои. Всички те бяха оплаквания колко жесток й несправедлив е животът към тях. Как в някое друго време вкусовете и инстинктите им биха били приети за нормални. Според Гладън рубриката открай време бе съдържала повече стонове, отколкото размишления. Той отвори файла КУМИР НОЩ и отново се зачете в него.
#############################################
Мисля, че скоро ще се разчуе за мен. Наближава моментът, в който ще се окъпя в светлината на общественото признание и страх. Готов съм. Всеки един от моя вид рано или късно облича мантията. Край на анонимността. Ще получа име, предназначение, отнасящо се не до личността ми или множеството ми дарби, а просто предопределено от способността си да се вписва добре в заглавията на таблоидните вестници и да стимулира у хората размисъл за страховете. Ние разучаваме онова, от което се боим. Страхът продава вестниците и телевизионните шоупрограми. Скоро и аз ще стъпя на пазара.