Опитах се да изразя точно мислите си. Форд не беше от хората, на които мога да хвърлям прах в очите. Той просто Искаше да разбере каква ще му е ползата от цялата работа.
— Доколкото знам, целият проект е вкаран в комптютър.
— Точно така — каза Форд. — Повечето от изследванията ни са в компютри. При нашата работа поддържаме връзка с голям брой полицейски управления. Непрекъснато постъпват доклади… като протокола, който госпожа Фредрик спомена преди малко. Всичко се въвежда в компютъра. Но това не означава нищо. Нужен е опитен изследовател, който да преработи всички факти и да ни каже какво означават. В работата си изследователят се подпомага от експерти на ФБР при обработката на суровите данни.
— Разбирам всичко казано дотук — произнесох аз. — Мисълта ми беше, че вие имате огромна база данни за случаите на самоубийства на полицаи.
— Да, за последните пет или шест години. Работата е започнала още преди Олайн да постъпи на работа при нас.
— Трябва ми достъп до компютъра ви.
— Защо?
— Това е при условие, че сме прави; не говоря само за себе си. Детективите в Чикаго и Денвър мислят по същия начин. Имаме два случая, които са свързани…
— Които изглеждат свързани.
— Правилно, изглеждат свързани. Но ако наистина се окажат такива, тогава има вероятност да се появят и други подобни случаи. Тук говорим за сериен убиец. Може би са много, може би са няколко, а може би няма други. Но аз искам да проверя, а вие имате събрани всички данни на едно място. Всички докладвани случаи на самоубийства за последните шест години. Искам да вляза в компютъра ви и да потърся онези, които могат да се окажат нагласени самоубийства; това би означавало да затворим кръга около нашия човек.
— И как предлагате да го направим? — запита Фредрик. — Та ние имаме неколкостотин случая на файлове.
— Протоколите, които попълват и изпращат полицейските управления, включват ли чина и служебното положение на жертвата в участъка?
— Тогава първо ще потърсим детективите от отделите „Убийства“, посегнали на себе си. Моята теория е, че това лице убива ченгета от отделите по разследване на убийствата. Може би преследваният и преследвачът сменят ролите си. Не мога да знам психологията на убиеца, но ще почнем оттам. С ченгетата от отделите по убийства, всеки път, когато откриваме такъв случай, ще го разследваме. Нуждаем се от бележките. Предсмъртните бележки. От…
— Това го няма в компютъра — прекъсна ме Фредрик.
— При всеки отделен случай, ако въобще имаме копие от предсмъртната бележка, тя е в разпечатките от протоколите в хранилището. Самите бележки не са част от изследването, освен в случаите когато имат някаква връзка с патологията на жертвата.
— Но вие съхранявате разпечатките от протоколите?
— Да, всички. В хранилището.
— Тогава отиваме да ги вземем — произнесе възбудено Уорън.
Намесата му накара всички ни да замлъкнем. Очите ни постепенно се прехвърлиха върху Форд.
— Имам още един въпрос — произнесе накрая директорът. — ФБР осведомено ли е за това?
— Не съм сигурен — казах аз. — Знам, че полицията в Денвър и Чикаго възнамеряват да минат по стъпките ми и след това, щом се уверят, че съм прав, ще докладват в бюрото. Аз ще тръгна оттам.
Форд кимна.
— Бихте ли ме изчакали в рецепцията? — запита той.
— Искам да поговоря с госпожа Фредрик и господин Уорън, преди да взема решение по случая.
— Няма проблеми. — Изправих се и се запътих към вратата, където се поколебах за миг и го изгледах. — Надявам се… Искам да кажа… Надявам се да го направим. Така или иначе, благодаря ви за усилията.
Лицето на Майкъл Уорън ми разказа всичко още преди да каже и дума. Седях върху издутия диван в рецепцията, когато той се появи увесил нос. Щом ме видя и Поклати глава.
— Да се върнем в кабинета ми — каза.
Мълчаливо го последвах и седнах на същото кресло.
— Защо? — запитах.
— Защото е тъп задник — прошепна той. — Защото Министерството на правосъдието дава мангизите, а ФВР е министерството. Това е тяхно изследване: те са го започнали. Той няма да допусне да го извършим, преди да им се обади първо. Той никога няма да предприеме каквото и да било, за което не е абсолютно сигурен, че ще го одобрят. Ти допусна грешка, Джак. Трябваше да кажеш, че ФБР е в течение на случая, и щеше да получиш пропуск до компютъра.
— Той нямаше да ми повярва.
— Обаче би могъл да се престори, че ти о повярвал. И ако някога се разчуеше, че е подпомогнал някакво си репортерче с информация преди бюрото, щеше да се оправдае, че си го заблудил.
— Е, какво ще правим сега? Не мога просто така да се откажа.