Не питах него, по-скоро себе си.
— Имаш ли някакви източници в бюрото? Защото ти гарантирам, че в този момент телефонира там. Вероятно ще говори направо с Боб Бакъс.
— Кой е той?
— Важна клечка. Проектът по изследване на самоубийствата принадлежи на екипа му.
— Мисля, че се сещам кой стои зад името.
— По всяка вероятност се сещаш за Боб Бакъс старши, баща му. Беше едно страхотно ченге, което бюрото повика на помощ за Секцията по бихейвиористични науки и Програмата за изследване на престъпленията, свързани с насилие. Предполагам, че Боби Младши се опитва да стане по-велик от баща си. Веднага щом Форд му телефонира, той ще пусне завесата. Единственият ти начин ще бъде чрез бюрото.
Загубих всякаква възможност за размисъл. Бях отхвърлен направо в ъгъла. Изправих се и закрачих като животно в клетка.
— Господи, направо не мога да го повярвам. Това е моя история… и някакъв брадат глупак, който се мисли за Джон Едгар Хувър, ме изритва като мръсно коте.
— Ха, Нат Форд не носи рокли.
— Не е никак смешно.
— Знам. Извинявай.
Седнах си на мястото. Той не ме отпрати. Най-накрая осъзнах какво очаква от мен. Не бях много сигурен само как да го помоля, защото не знаех как се постъпва в такива случаи във Вашингтон. Реших да го направя, все едно съм в Денвър. Направо.
— Можеш да се вмъкнеш в компютъра, нали?
Кимнах към терминала от лявата му страна. Той ме изгледа, преди да отговори.
— Няма да стане, Джак. Това си е чиста проба криминален случай. Ти искаш да се добереш преди ФБР.
— Ти си репортер.
— Бивш. Сега работя тук и нямам намерение да се излагам на опасност.
— Съзнаваш добре, че това е история, която обществеността е длъжна да научи. Ако Форд разговаря в момента с ФБР, те ще бъдат тук още утре и тогава всичко ще бъде загубено. Знаеш колко е трудно човек да измъкне нещо от тях. Бил си там. Работата приключва тук: най-много след година да излезе някаква келява история, изпълнена повече с догадки, отколкото с факти. Това е в случай, че не ми осигуриш достъп до компютъра.
— Казах, не.
— Виж, ти си прав. Искам единствено да напиша материала. Големият удар. Но аз го заслужавам. ФБР изобщо нямаше да загреят нищо с тъпите си мозъци, ако не бях аз. А ме изхвърлят като… Помисли си за това. Помисли си, как би постъпил ти, ако беше на мое място. Помисли си, ако това се беше случило с твоя брат.
— Току-що ти казах не.
Изправих се.
— Е, ако промениш решението си…
— Няма.
— Виж, сега ще изляза оттук и ще се нанеса в „Хилтън“, където простреляха Рейгън.
Само това му казах, преди да изляза. Той не проговори.
15.
Докато бях в стаята си в „Хилтън“, допълних информацията си с малкото, което бях успял да науча във фондацията и след това се обадих на Грег Глен, за да го известя за всичко, което бях узнал в Чикаго и Вашингтон. След като свърших, той шумно подсвирна и аз си го представих как седи на стола си и обмисля възможните варианти.
Беше факт, че вече имах една наистина добра история, но не бях щастлив. Исках да присъствам на разследване то й. Не желаех ФБР и другите следователи да ми раз казват само онова, което смятат за необходимо. Исках да разследвам. Бях изписал безброй статии за разследване то на убийства, но всеки път бивах само един натрапник, надзъртащ през ключалката. Този път обаче бях вътре в нещата и исках да си остана там. Бях яхнал гребена на вълната. Осъзнах, че вероятно обзелата ме възбуда е съ щото, което е чувствал и Шон всеки път, надушил следа по някой случай.
— Чуваш ли ме, Джак?
— Какво? Извинявай, бях се замислил.
— Какво можем да направим с материала?
— Зависи. Утре е петък. Дай ми време до понеделник. Компасчето ми нашепва нещо доста интересно за оня тип от фондацията. Но ако утре до обяд не чуя нищо, ще пробвам във ФБР. Имам името на един там. Ако и там ударя на камък, връщам се веднага и в събота ще напиша статията, за да я пуснем в неделя.
Неделя беше денят с най-голям тираж. Знаех, че Глен ще настоява да взривим бомбата именно тогава.
— Добре — каза той, — дори и да се наложи да даваме обяснения, това, с което разполагаш, е напълно достатъчно. Възбудил си национално разследване за сериен убиец на ченгета, който е работил безупречно един Бог знае откога. Това ще…
— Не се заблуждавай, не разполагаме кой знае с колко материал. Нищо не е доказано. Сега в момента се разследва в два щата за възможен убиец на ченгета.
— И въпреки това си го бива. А включи ли се и ФБР стаава национално. Ще ги накараме от „Ню Йорк Таймс“, и „Доуст“ и всички останали да ни завиждат заради нашия удар.