— Добре — произнесе той. — Хайде да се захващаме за работа. Почваме да ги преглеждаме. Във всеки протокол трябва да има раздел за резюмета. Там ще са всички по-важни забележки. Ако мислиш, че са важни, копирай и тях.
Започнахме да прелистваме папките. Колкото и да ми допадаше Уорън, не можех да му позволя да решава кое е важно и кое не за работата ми. Исках да прегледам всички случаи.
— Не забравяй — напомних му аз, — че търсим някакъв текст, който би могъл да звучи като стихове.
Той затвори папката, която прелистваше, и я захвърли върху бюрото.
— Какво има?
— Ти ми нямаш доверие с тази работа.
— Не. Аз просто… Просто искам да се уверя, че и двамата сме настроени на една и съща вълна, това е всичко.
— Виж, това е смешно — заяви той. — Нека да копираме всичко и да си обираме крушите. Ще ги вземеш в хотела и там ще ги разгледаш на спокойствие. Безопасно и е по-бързо. Нямаш нужда от мен.
Кимнах. Уорън беше прав. Следващите петнайсет минути той се оправяше с копирната машина, докато аз изваждах протоколите от папките и ги пъхах обратно по местата им, след като ги снимаше. Машината му беше с много бавна производителност.
След като приключихме, той я изключи и ми каза да го изчакам в кабинета му.
— Бях забравил за чистачите. По-добре е да върна папките обратно и после да те взема.
— Добре.
Докато чаках, започнах да преглеждам копираните протоколи, но бях прекаленр изнервен, за да се съсредоточа. Изпитвах огромно желание да духна с копията, преди да се е случило нещо. Огледах се из кабинета за нещо, с което да се разсея. Вдигнах портретчето на семейството му. Дребна, хубава жена и две хлапета, момче и момиче. И двете в предучилищна възраст. Вратата се отвори още преди да успея да върна снимката на мястото й. Беше Уорън. Смутено я оставих на мястото й. Той не обърна внимание.
— Хайде, да тръгваме.
Изчезнахме в мрака подобно на двама шпиони.
Уорън мълча почти през целия път до хотела. Предполагам, защото ангажиментът му към мен беше приключил и той го съзнаваше. Аз бях репортерът, той — източникът. Това беше моя история. Усетих ревността му. Заради историята. Заради занаята. Заради онова, което навремето е бил.
— Защо се отказа, бе, човек? — запитах аз.
Този път беше искрен.
— Жена ми, семейството ми. Почти не се прибирах у дома. Нали знаеш как е, скандал след скандал. Все гледах да потулвам, нещата. Накрая се видях принуден да направя избор. Някои дни си мисля, че не съм сбъркал, други — точно обратното. Днешният е от вторите. Тази история е страхотна, Джак.
Уорън зави в главния вход на хотела и пое по кръга вратите. Посочи ми през стъклото към дясната страна хотела.
— Виждаш ли там онова място? Там простреляха Реъгън. Бях там. Само на някакви си пет фута от Хинкли докато чакахме. Той дори ме попита колко е часът. Нямаше почти никакви репортери наоколо, по онова време повечето от тях смятаха под достойнството си да се мотаят около изходите. След това обаче всички се запалиха.
— Уха.
— Да, това беше като озарение.
Изгледах го и кимнах сериозно. И двамата се разсмях ме едновременно, защото и двамата знаехме тайната. Та кова озарение беше възможно единствено само в репотерския свят. И на двама ни беше ясно, че единствени, по-добър случай за един репортер от този да стане свидетел на опит за покушение върху президента, е да види на живо успешен опит за покушение. Стига, разбира се, да не закачи някой случаен куршум в суматохата.
Той спря пред входа и аз излязох, но веднага след това пъхнах обратно глава в колата.
— Там показа, истинската си същност, приятел.
Той се ухили.
— Сигурно.
16.
И тринайсетте папки бяха тънки. Съдържаха протоколния въпросник от пет страници, предоставян от ФБР и фондацията, и обикновено още няколко страници допълнител бележки или свидетелства от колегите на жертвата за напреженията от работата.
Почти всички истории си приличаха. Стрес от работата, алкохол, семейни проблеми, депресия. Основната формула на полицейската меланхолия. Депресията обаче беше ключовата съставка. В почти всички случаи депресията-една или друга, е атакувала жертвата от работната му среда. Все пак само неколцина споменаваха, че са били притеснявани от точно определен случай, който са разследвали.
Прехвърлих бързо разделите със заключенията от всеки протокол и бързо отстраних няколко от описаните случаи на самоубийство, тъй като на тях е имало свидетели са станали при условия, изключващи всякакви съмнения.