Отново взе книгата си и зачете поемата на По. Знаеше я наизуст след толкова много години четене, но въпреки това обичаше да гледа думите върху страницата и да държи книгата в ръцете си. По някакъв начин това го даряваше с утеха и покой.
Гладън се изправи на леглото и остави книгата, дочувайки някаква кола да спира пред прозореца на стаята му, Приближи до завесите и се надзърна през тях към паркинга. Слънцето го заслепи. Бяха двама новопристигнали, които сега се нанасяха. Мъж и жена, и двамата порядъчно пийнали, а още нямаше и обяд.
Той знаеше, че беше време да се поразтъпчи. Първо трябваше да си купи вестник, за да види дали няма нещо публикувано за смъртта на Еванджелин. За него. После щеше да отиде в банката, а след това да си вземе камерата. А ако останеше време, може би щеше Да се поразтърси малко.
Добре знаеше, че колкото повече си стои в стаята, толкова повече намаляваше рискът някой да го разпознае. Но също така беше уверен, Че е покрил добре следите си. След „Холивуд Стар“ два пъти бе сменял мотелите. Първата стая в Кълвър Сити я използва само за да боядиса косата си. Накрая внимателно почисти и изми банята и си тръгна. След това се добра до Вали и се нанесе в бор-Дея, в крито киснеше в момента, мотела „Бон Соар“ на булевард „Вентура“ и Студио Сити. Четиридесет долара На вечер, три канала с порнофилми.
Регистрира се под името Ричард Кидуел. Това беше самоличността от последния му документ. Трябваше да се включи в мрежата и да си осигури още няколко. В следващия момент съобрази, че ще му се наложи да наеме и пощенска кутия, за да получи документите; още една причина да не бърза с напускането на Лос Анжелес. Поне за известно време. Добави наемането на пощенската кутия към списъка на нещата, които имаше да върши. Хвърли поглед към екрана, докато изхлузваше панталоните си. Жена с гумен пенис, привързан към слабините й, чукаше друга жена. Той завърза обувките си, изк лючи телевизора и излезе от стаята.
Присви очи от силното слънце. Закрачи през паркинга към рецепцията на мотела. Носеше бяла тениска с картина на Плутон. Кучето беше любимото му животно от рисуваните филми. В миналото фланелката му бе успокоявала страховете на децата. Всеки път.
Зад стъклото на рецепцията седеше една сбръчкана женска с татуировка върху мястото, където навремето п започвала гърдата й. Кожата й беше отпусната и провис нала и татуировката беше толкова стара и обезформена, че човек с чиста съвест можеше да я взема за синина от ударено. Носеше голяма руса перука, яркорозово черви ло и грим, достатъчен да мине за телевизионна еванге листна. Същата, която го бе настанила предния ден. Той пъхна еднодоларова банкнота през процепа в стъклото и помоли да му ги развали на три по двадесет и пет, дк десетачета и едно петаче. Не знаеше колко струват вестниците в Лос Анжелес. В другите градове варираха с двадесет и пет до петдесет цента.
— Съжалявам, миличко, нямам дребни — изрече тя с глас, жадуващ за поредната цигара.
— О, по дяволите! — възкликна гневно Гладън. Разтърси глава. На този свят вече нямаше прилично обслужване. — Ами портмонето ви? Хич не ми се бие път по половината улица, за да си купя вестник.
— Чакайте да проверя. И внимавайте какво приказвате. Нямам желание да слушам ругатните ви.
Той я проследи как се изправя. Носеше къса и тясна черна пола, която по един отчайващ начин караше мрежата от варикозни вени по задната част на бедрата й да изпъква още повече. Не можеше точно да определи възрастта й, износена тридесетгодишна или прехвърлила вече четиридесет и петте развалина. Когато обаче се приведе да измъкне чантата си от едно долно чекмедже, съвсем преднамерено му показа целия си отпуснат задник. Изправи се и зарови за дребни. Докато голямата черна чанта бе погълнала ръката й подобно на някакво животно, тя го огледа през стъклото с преценяващ поглед.
— Хареса ли си нещо? — запита го тя.
— Не, не съвсем — отвърна той. — Намерихте ли дребни? Тя измъкна ръка от пастта на чантата си и огледа монетите.
— Не е необходимо да бъдете толкова груб. А и освен това имам само седемдесет и един цента.