Мястото, където се помещаваше агенцията на Бледсоу, ми напомняше доста на лекарски кабинет, макар и да не можех да проумея какво би правил в този работнически квартал. Имаше малко антре с плъзгаща се стъклена врта и плот, зад който навремето сигурно е седяла дежурна сестра. Прозорецът, стъкло с покритие като врата на баня беше затворен. Когато отваряше само преди секунди вратата, дочух зумер, но никой не отговори. Стоях така вестно време, оглеждайки се наоколо. В помещението имаше стар диван и малка масичка. Нямаше място нищо друго. На масичката бяха разхвърлени списания, като най-новите бяха отпреди шест месеца. Тъкмо се канех да извикам „Здравейте“ или да почукам на вратата към светая светих, когато чух казанчето на тоалетна от плъзгащата се врата. Зад стъклото се мярна нечий силует и вратата от лявата ми страна се отвори, прага й застана чернокосият мъж. Имаше тънки, почти незабележими мустачки.
— Здравейте, с какво мога да ви бъда полезен?
— Вие ли сте Даниел Бледсоу?
— Точно така.
— Казвам се Джак Макавой. Бих искал да ви задам няколко въпроса за Джон Маккафърти. Мисля, че и двамата можем да си помогнем един на друг.
— Джон Маккафърти е мъртъв от доста време.
Погледът му не се откъсваше от калъфа с компютъра.
— Просто компютър — отвърнах на неизречения му въпрос. — Може ли да поседнем някъде?
— Да, разбира се. Защо не?
Последвах го през вратата и после по един къс коридор с още три врати от дясната страна. Той отвори първата и пристъпихме в стая с евтина панелна облицовка. Щатският му лиценз за работа висеше в рамка на стената заедно с още няколко фотографии от годините му на работа в полицията. Цялата обстановка беше малко смехотворна, също като мустачките му, но аз бях твърдо решен да доведа работата до край. Едно нещо, което знаех със сигурност за ченгетата, а предполагах, че се отнася и за бившите, беше, че външността лъже. Познавах няколко негови колеги в Колорадо, които сигурно още щяха да носят бледосини полиестерни костюми, стига само да бяха в производство. Но въпреки това бяха най-добрите и най-Коравите в отделите си. Подозирах, че и Бледсоу е същият. Той се настани зад бюрото с плот от черна пластмаса. Не беше направил най-добрия избор при покупката си на Мебели от оказиона. Ясно виждах насъбралия се слой прах върху лъскавата повърхност. Седнах срещу него на един-ствения стол. Той ми обясни:
— Навремето тук е било клиника за аборти. Докторът си отишъл заради няколко нелегални забежки. Взех го под наем и пет пари не давам за праха и вида му. По-голямата част от работния ми ден минава по телефона в продажби на застрахователни полици на ченгета. Обикновено ходя лично при клиентите си, които се нуждаят от частно разследване. Те не идват при мен. Хората, които обикновено ме посещават, само оставят цветя до вратата ми. Предполагам, че го правят в памет на някои починали, Сигурно вземат данните от някои стари телефонни указатели. Защо не ми кажете какво ви води прц мен?
Разказах му за брат ми и после за Джон Брукс в Чикаго. Следях лицето му, докато говорех, и разбрах, че щ, ми вярва. Това ми показа, че съм на косъм да ме изрити през вратата.
— Каква е тая работа? — запита той. — Кой ви изпра, ти при мен?
— Никой. Предполагам, че имам само ден-два преднина пред ФБР. А те ще дойдат. Помислих, че може би е по-добре да поговорите първо с мен. Знам как се чуветнато. С брат ми бяхме близнаци. Знам, че дългогодишните партньори, особено в отделите по разследване на убийства, винаги стават като братя. Като близнаци.
Това имате ефект, макар и неголям. Бях сложил върху масата всичко, с изключение на най-важния си коз, но трябвате да изчакам за нужния момент. Пледсоу сякаш се поотпусна. Гневът, изглежда, отстъпвате място на объркване.
— И какво искате от мен?
— Бележката, Искам да знам какво е написал Маккя фърти в предсмъртната си бележка. Нямате никаква бележка. Никога не съм казвал, че е имало такава.
— Но жена му твърди, че има. Тогава защо не отидете да поговорите е нея? Не, мисля, че е по-добре да разговарям с нас. Нека да ви кажа нещо. Убиецът принуждава жертвите си да напишат едно или две изречения като Предсмъртна бележка. Не знам как го постига или защо му се подчиня ват, но го правят. И всеки път е цитат от някаква поема. Поема от един и същи автор. Едгар Ала н По.
Посегнах към калъфа с компютъра и го разкопчах Измъкнах дебелата книга на По и я поставих върху бюрото му, за да я вижда.
— Мисля, че партньорът ви е бил убит. Вие сте пристигнали на местопроизшествието и всичко е изглеждало като самоубийство, защото такъв е бил замисълът на убиеца. Бележката, която сте унищожили, е била част от стихотворение в тази книга, залагам пенсията на партньора ви върху това.