Представи ми нещо, което ми изглеждаше истинско удостоверение на служител от ФБР и значка. Там беше изписано името й — специален агент Рейчъл Уолинг. Още щом го прочетох, веднага загрях какво става.
— Хайде, няма да повтарям. В ъгъла.
— Първо да видя разрешението ви за обиск.
— Имате избор — заяви вироглаво тя. — Да отидете сам в ъгъла или да ви закарам в банята и да ви прикова с белезници към отточната тръба под мивката. Избирайте.
Изправих се, придърпах стола в ъгъла и седнах.
— Искам да видя шибаното ви разрешение за обиск.
— Не мислите ли, че да ругаете е един доста безсилен опит да компенсирате жалкото си самочувствие за мъжко превъзходство?
— Господи, нима не осъзнавате колко гафове направихте до този момент? Къде ви е разрешителното?
— Нямам нужда от разрешително. Вие ме поканихте в стаята си и ми позволихте да направя обиск, след който Ви арестувах за притежание на крадено имущество.
Тя пристъпи гърбом към вратата, без да откъсва очц от мен, и я затвори.
— Никъде не съм ви канил. Само да опитате някъде с тия лъжи и съвсем ще затънете. Да не вярвате, че някой съдия със здрав разум ще се хване на измишльотините ви, че съм бил толкова глупав, че да ви пусна в стаята си, ако съхранявам в нея крадено имущество?
Тя само ме изгледа и ми се усмихна мило.
— Господин Макавой, висока съм метър и петдесет и два и тежа четиридесет килограма, и то когато съм с револвера си. Да не би да си въобразявате, че съдията ще приеме фантазиите ви? Нима бихте имали куража да разкажете пред целия съд случилото се преди малко?
Извърнах погледа си от нея и се втренчих през прозореца. Камериерката го беше оставила отворен. Небето бавно започваше да потъмнява.
— Да, така и очаквах. Вие сте по-благоразумен, отколкото изглеждате. А сега, да не си губим времето. Къде са копията на протоколите?
— В калъфа на компютъра. Не съм извършил никакви престъпление с придобиването им, както и не нарушавал никакъв закон с притежаването им.
Трябваше да си меря много внимателно приказките, Не знаех дали Майкъл Уорън вече не беше открит. Тя ровеше из калъфа. Измъкна томчето на По, огледа го скептично и после го захвърли върху леглото. После из мъкна бележника ми и копията от протоколите. Уорън бе имал право. Тя беше рядко красива жена. Обноските й не бяха твърде изискани, но въпреки това бе много прив лекателна. Горе-долу на моята възраст, може би година или две по-възрастна, с кестенява коса, стигаща точно до раменете й, остри зелени очи. Излъчваше самоувереност, Това й беше най-привлекателната черта. Макар и в момента да я ненавиждах, не можех да не отбележа привле кателността й.
— Влизането без разрешение е престъпление — заяви тя. — С което автоматично минава под моята юрисдикция, когато се взе решение, че откраднатите документи принадлежат на ведомството ми.
— Не съм влизал никъде без разрешение и не съм открадвал нищо. Това, което вие вършите, е най-грубо наруние на законите. Всички говорят за вас като за хора, падащи в ярост, когато някой друг ви върши работата. Тя се беше привела над леглото и ровеше из разпилеете документи. Изправи се, пъхна ръка в джоба си и измъкна една чиста найлонова торбичка за събиране на доказателства с един-единствен лист хартия вътре. Навря ми го едва ли не в лицето. Познах го в същия миг. Беше лист, откъснат от репортерски бележник с шест написани реда с моя почерк.
Пена: ръцете му?
след колко време? Уекслър, Скалари: колата?
нагревателят?
олокировката;
Райли:
ръкавиците?
Само след миг всичко си дойде на мястото. Уорън бе късал страници от бележника ми, за да отбелязва местата, откъдето е измъквал папките. Откъснал е страница със старите ми бележки и по някакъв начин е забравил да я извади, след като е върнал папките по местата им. Уолинг видя съвсем ясно признанието, изписано по лицето ми.
— Фасулска работа. След като дадохме за анализ почерка и направихме сравнение, работата се оказа съвсем лесна. Как мислите?
Този път не можах дори да изтръгна едно „да ти го начукам“.
— Вземам компютъра ви, тази книга и вашия бележник като възможни доказателства. Окаже ли се, че не са ни необходими, ще ви ги върнем. Хайде, да тръгваме. Колата ми е отвън пред входа. Единственото нещо, което мога да направя за вас, за да ви покажа, че не съм злобна е да ви отведа дотам без белезници. Очаква ни дълъг път, до Вирджиния, макар че може да изпреварим задръстването, ако потеглим веднага. Ще се държите ли прилично? Едно движение, както казват във филмите, и ще ви напъхам отзад с белезници по-стегнати и от венчална халка.
Кимнах и се изправих. Бях като замаян. Не можех да срещна погледа й. Тръгнах към вратата с привена глава.