— Хей, какво се казва в такива случаи? — запита тя.
Избъбрах благодарността си и дочух смях зад гърба си.
Тя не позна. Не успяхме да изпреварим натоварения график по пътищата. Беше петък вечерта. Много народ искаше да се измъкне от града и ние пълзяхме с тях докато прекосим града, за да се доберем до свободна магистрала. Половин час никой от двама ни не проговори освен в няколко случая, когато тя ругаеше бавното движение или някой червен светофар. Бях на предната седалка; умът ми трескаво работеше през цялото време, Трябваше да се свържа с Глен по възможно най-бързия начин. Трябваше да ми намерят адвокат. При това добър, Според мен в противен случай единственият изход беше да разкрия източник, на когото бях обещал да не го изда вам в никакъв случай. Размислих над възможността да се обадя на Уорън и да го помоля да потвърди, че не сън се вмъквал с взлом във фондацията. Отказах се. Бях се договорил с него. Не биваше да го замесвам на никаква цена.
След като накрая се измъкнахме на юг от Джорджта-ун, движението малко се оживи и тя сякаш се отпусн или най-малкото си спомни, че бях в колата до нея. Ви дях я да посяга към жабката и да измъква една бял картичка, Включи осветлението и постави картичката вър ху кормилото, за да може да чете, докато управлява.
— Имате ли химикалка?
— Какво?
— Писалка. Мислех, че всички репортери носят писалки.
— Да. Имам.
— Добре. Сега ще ви прочета правата съгласно конституцията.
— Какви права? Та вие ги нарушихте почти всички.
Тя продължи да чете и накрая ме запита дали съм ги разбрал. Отвърнах й, че са ми ясни, и тя ми протегна картичката.
— Добре. А сега искам да хванете писалката си и да се подпишете, като добавите и датата на гърба.
Направих както ми заповяда и й върнах обратно картончето. Тя го прибра в джоба си.
— Така — произнесе. — Сега вече можем да си поговорим. Освен ако желаете да се обадите на адвоката си. Как се вмъкнахте във фондацията?
— Не съм се вмъквал никъде. Само това мога да кажа, преди да разговарям с адвоката си.
— Вие видяхте доказателството. Да не се каните да кажете, че не е ваше?
— Това може да се обясни… Вижте, всичко, което твърдя, е, че не съм направил нищо незаконно, за да се сдобия с тези копия. Не мога да кажа нищо повече, без да разкрия…
Проклех се, загдето не бях в състояние да си държа езика зад зъбите.
— Старите лисици никога не си издават триковете. Къде бяхте цял ден днес, господин Макавой? Чакам ви от обяд.
— Бях в Балтимор.
— Какво правехте там?
— Това си е моя работа. Имате оригиналите на онези протоколи, можете да прецените сама.
— Случаят Маккафърти. Трябва да знаете, че препятстването на федерално разследване може да ви осигури допълнителни обвинения.
Изсмях се с най-добрия си фалшив смях.
— Да, сигурно — проговорих саркастично. — Какво федерално разследване? Вие щяхте да продължавате да си търкате полата в кабинета си, броейки самоубийства, ако вчера не бях разговарял с Форд. Но това е модусът Перанди на бюрото, нали? Щом е добра идея, значи е само наша. Ако делото е приключено благоприятно, да, тогава ние сме го приключили. А иначе не знам, не чух, не видях, а ченгетата да си мрат като мухи.
— Господи, кой е умрял, че сте станали такъв експерт?
— Че кой ли може да е? Брат ми.
Ударът я свари съвсем неподготвена и тя в продължете на няколко минути загуби дар слово. Допълнителният ефект беше, че проби част от защитата, която беше издигнала около себе си.
— Съжалявам за това — проговори накрая тя:
— Колко трогателно. По едно съвпадение и аз.
Всичкият гняв, който бях насъбрал заради Шон, беше готов да избухне. Но още не я познавах и не можех да, споделя нещо толкова лично с нея, след като потиснах гнева си, опитах се да измисля нещо.
— Предполагам, че сигурно сте запозната със случая. Вие подписахте обзора и профила, които той е получил от бюрото по делото, което разследваше.
Да, знам. Но никога не сме разговаряли. Какво ще кажете, ако ми отговорите на един въц рос?
— Не мога да обещая, преди да съм го чула.
— Как ме открихте?
Чудех се дали Уорън не беше я насочил по някакъв начин към мен. Успеех ли да се уверя в това, всичките ми ангажименти към него мигом отпадаха. Нямах намерение повече да прикривам този човек с риска да се озова в затвора, след като ме беше поставил на топа на устата.
— О, това беше най-лесната част — каза тя. Имах името ви и информация за вас от доктор Форд. Той ми се обади веднага след малкото ви съвещание вчера и аз пристигнах още днес сутринта. Помислих, че няма да е зле, ако покрия онези папки, и се оказах права. Само че малко закъснях. Бързо пипате. Веднага щом открих листа от репортерския бележник, не беше трудно да проумея, че сте били вътре.