Обърнах се и се втренчих през витрината на магазина да зърна дали вътре няма друг телефон. Нямаше.
— Слушай, какво искаш да направя? — запита ме тя в отговор. — Страшно ми трябва информацията ти.
Извърнах се рязко към нея.
— Тогава защо просто не ме попита? Защо ти беше нужно да ме… да ме унижаваш?
— Ти си репортер, Джак. Да не би да ми кажеш, че щеше просто ей така да ми отвориш папките си и да споделиш съдържанието им с мен?
— Може би.
— Да, наистина. Това ще бъде страхотен ден, когато някой от колегите ти го направи. Виж само Уорън. Той вече не е репортер, а пък се държи така, сякаш никога не е преставал да бъде. Това е в кръвта.
— Хей, знаеш ли, като заговорихме за кръв, че тук залогът е далеч по-голям от всякакъв сензационен репортаж? Ти просто не можеш да си представиш как бих постъпил, ако беше подходила като нормален човек.
— Добре — проговори тя с нисък глас. — Сигурно си прав. Признавам ти го.
Отдалечихме се малко един от друг, докато си разменяхме репликите.
— Тогава какво да правим? Ето, ти ме разкри и сега можеш да направиш избора си. Нуждая се от информацията ти. Ще я споделиш ли с мен или просто ще ми теглиш майната и ще си тръгнеш? Направиш ли го, и двамата губим. Също и брат ти.
Беше ме притиснала умело отново в ъгъла и аз го знаех. По принцип трябваше да си вдигна чуковете. Но не можех. Въпреки всичко тя ми харесваше.
Мълчаливо се върнах до колата, влязох вътре и я загледах през прозореца. Тя кимна и заобиколи откъм се-Далката на шофьора. След като се настани зад кормилото, ми протегна ръката си.
— Рейчъл Уолинг.
Взех я и я разтърсих.
— Джак Макавой.
— Знам. Радвам се да се запознаем.
— Аз също.
20.
Като демонстрация на добра воля и доверие в мен Рейчъл Уолинг почна първа след като изтръгна от мен обещание, че разговорът ни е строго поверителен и неофициален до момента, в който шефът на екипа им не реши до каква степен бюрото ще се ангажира със сътрудничеството ми, ако изобщо решаха да го направят. Нямах нищо против да обещая, защото добре съзнавах, че държа козовете. Вече имах на практика готов репортаж, а бюрото едва ли би се възхитило, ако се вдигне шум. Разсъдих, че този жест ми предоставя голяма възможност за въздействие, без значение дали агент Уолинг го осъзнаваше или не.
В продължение на половин час, докато се придвижвахме бавно на юг по магистралата към Куантико, тя ми разказа какво е предприело бюрото за последните двайсет и осем часа. Натан Форд от Фондацията по прилагането на законите й се обадил в четвъртък в три часа, за да я информира за посещението ми във фондацията, за резултатите от моето разследване до този момент и молбата ми да разгледам папките със случаите на самоубийства сред полицаите. Уолинг го похвалила за решението да ми бие шута и после се посъветвала с Боб Бакъс, нейния пряк шеф. Той й разрешил да прекъсне работата по профилирането, която й била зададена, и да продължи с неотложното разследване на молбата, която бях отправил към Форд при срещата ни. До този момент в бюрото не се бил обаждал още никой от Денвър или Чикаго. Уолинг започнала с компютъра от службите към Секцията за изучаване на бихейвиористичните науки, който имал директна връзка с компютъра на фондацията.
— На практика направих същото проучване, което Май-къл Уорън е направил за теб — каза тя. — В действителност бях на терминала в Куантико, когато той се вмъкна в мрежата и си направи проучването. Аз само идентифицирах потребителя и буквално го проследих как си свърши работата върху екрана на лаптопа ми. Още тогава предположих, че ти си успял да го уговориш да ти стане източник и сега си изпълнява поетото задължение. Тук вече възникна проолемът да му свием малко сармите, както вече можеш да се досетиш, Днес не се налагаше да ходя чак в града, защото при нас в Куантико имаме копия на всички протоколи. Но аз бях длъжна да проверя какво правиш. Получих второ потвърждение, че Уорън тц снася информация и че си получил копия от протоколите, когато открих страницата ти от бележника сред папките. Поклатих глина.
— Какво що стане с Уорън?
— След като казах на Форд, двамата го опипахме тази сутрин. Той ми призна какво е направил, дори ми каза и в кой хотел си отседнал. Форд поиска оставката му и той я подаде.
— По дяволите!
Изпитах угризения, макар и да не бях разгневен от случилото се. Защото не бях сигурен дали Уорън по някакъв начин не е режисира.! собствената си оставка. Може би е решил сам да се махне. Поне така се мъчех да убедя себе си. Беше по-лесно по този начин.
— Между другото, къде ми беше издънката в изпълнението? — запити тя.