— Редакторът ми не знае къде съм отседнал. Това беше Известно само на Уорън.
Тя замълча за известно време, докато накрая я подсетих, че трябва да продължава с хронологията на разследването. Каза ми, че в четвъртък следобед, когато провож Дала търсенето, се натъкнала на същите тринадесет мъртви детективи от отделите по убийства, Които Уорън бил открил за мен, плюс орат ми и Джон Нрукс от Чикаго. После извадила копията на протоколите и ги разгледала за евентуални връзки помежду им, основавайки се на Предсмъртните бележки, както бях обяснил на Форд, че искам да направя. Обърнала се за помощ към криптолога на бюрото и компютъра за шифроване на ФБР, съдържащ база данни, в сравнение, с която тази на „Роки“ изглежда като комикс.
— Открихме общо пет преки връзки, базирайки се върху предсмъртните бележки, в това число брат ти и Брукс.
— Значи горе долу за три часа ти си свършила това, за което съм се блъскал цяла седмица, Как откри Маккафърти без текста на предсмъртната бележка?
Тя отне крака от педала за газта и ме изгледа. Това продължи само няколко секунди; после колата отново се стрелна напред.
— Не сме броели Маккафърти. В момента служители от балтиморското управление на полицията се занимават с него.
Това беше наистина озадачаващо, защото аз бях о рил пет случая, включително Маккафърти.
— Тогава кои са тези пет случая?
— А, чакай да помисля…
— Добре, брат ми и Брукс, дотук двама…
Отворих бележника си, докато произнасях думите.
— Точно така.
— Открихте Котайт от Албукерк, нали? „Де злите ангели летят?“ — запитах аз, докато четях бележките си.
— Точно така. В списъка ни е. Имаше един от…
— Далас. Гарланд Петри. „Тъжно, вече знам какво е, когато силата ти залинее“. От „На Ани“.
— Да, точно така.
— И после идва Маккафърти. А при вас как е?
— А, още някакъв от Флорида. Доста стар случай. Бил е заместник-шериф. Трябва да погледна бележките си.
— Почакай минутка. — Прелистих бързо няколко страници от бележника си и го открих. — Клифърд Белтран, полицейско управление, областен шериф, Сарасота.
— Точно така.
— Я чакай. При мен предсмъртните му дума са „Господи, помогни на бедната ми душа!“ Аз изчетох всичките поеми на По. Не срещнах никъде този цитат.
— Прав си. Намерихме го на друго място.
— Къде? В някой от разказите му ли?
— Не. Това са били последните му думи. Последните думи на По. „Господи, помогни на бедната ми душа!“
Кимнах. Не беше поема, но пасваше. Значи сега имахме шест случая. За момент останах спокоен, почти изпълнен с почит към човека, допълнил списъка. Погледнах бележките си. Белтран бе загинал преди три години, доста дълго време за едно убийство да остане незабелязано.
— По самоубиец ли е бил?
— Не, макар че според мен начинът му на живот би трябвало да се разглежда като бавно самоубийство. Бил е женкар и алкохолик, Умрял е на четиридесет години, очевидно след тежък и продължителен запой в Балтимор.
Кимнах, като си мислех за убиеца, фантома, и се чудех дали не правеше паралел с живота на По.
— Джак, какво ще правим с Маккафърти? При нас фигурира като възможна жертва, но без предсмъртна бележка към протокола му. Какво откри?
Сега пък възникваше поредният проблем. Бледсоу. Беше ми споделил нещо, което не беше признал на никой друг. Не бях в правото си просто така да го хвърля на вълците от ФБР.
— Първо трябва да поговоря по телефона, преди да ти кажа.
— О, Господи, Джак! Пак ли ще си разиграваме оня шибан театър след всичко, което ти съобщих? А си мислех, че сме се разбрали.
— Разбрали сме се. Трябва само да се обадя на източника си и да уточня нещо с него. Закарай ме до някакъв телефон и ще го уредя още на място. Не мисля, че е проблем. Така или иначе, важното е, че Маккафърти фигурира в списъка. Имало е бележка.
Прехвърлих бележките си и после й я прочетох.
— „И треската с име живот е сразена най-сетне.“ Това е била бележката му. От поемата „На Ани“. Също както Петри в Далас.
Погледнах я още не й беше минало.
— Виж, Рейчъл… Нали мога да ти казвам така? Нямам никакво намерение да си връщам или глупости от този род. Просто само ще се обадя по телефона. Твоите агенти от местното управление вероятно така или иначе вече са го открили.
— Вероятно — изрече тя с тон, който сякаш казваше: „Каквото и да направиш, ние ще го направим много по-добре от теб.“
— Добре, тогава продължаваме. Какво се случи, след като състави списъка с петимата?
Тя ми разказа. В четвъртък в шест часа вечерта тя и провели съвещание с агенти от Секцията по бихейвиористични науки и Отдела по критични случаи за да обсъдят откритите до този момент факти. След изнесла петте имена и обяснила връзките, шефът й се развълнувал и заповядал пълно разследване с абсолютен приоритет. Уолинг била определена за главен агент, който да му докладва за развоя на следствието. Другите агенти от СБН и ОКС получили задачи, свързани със събираце на данните за жертвите и съставянето на портрет на убиеца, а агентите за връзка с ПСЛ от местните управления в петте града започнали да събират и изпращат информация за въпросните смъртни случаи. Екипът буквално работил цяла нощ, без да мигне.