— Както вече казах, ти си свършил чудесна работа и Никой не ти оспорва авторството върху историята.
— Тогава какво предлагаш? Просто да го забравя и да си тръгна, да те изчакам да си направиш пресконференцията някой ден, когато и ако пипнеш това изчадие?
Бакъс се прокашля и се отпусна назад. Хвърлих поглед към Уолинг, но по лицето й не се четеше нищо.
— Нямам намерение да се кича със заслугите ти — произнесе той. — Просто те моля да поизчакаш със статията си още малко.
— До кога? Колко малко?
Вакъс се огледа из кафето така, сякаш никога не беше идвал тук. Отговори ми, без да ме гледа.
— Докато пипнем тази личност.
Тихичко подсвирнах.
— И какво ще получа в замяна на това? Какво ще получи „Роки Маунтън Нюз“?
Първо тази и най-важна помощ, която ще ни окажеш, е да пипнем убиеца на брат ти. Ако тази причица не ти е достатъчна, сигурен съм, че можем да сключим някаква договореност ти да бъдеш първият, който да о добере до арестувания.
Известно време никой не проговори. Беше ясно, че тогь ката беше върната в моето поле. Внимателно претеглих думите си, преди накрая да се приведа над масата и да проговоря.
— Боб, предполагам, че не греша, ако кажа, че това е един от онези редки случаи, когато вие не държите всички карти и не дърпате всички конци. Това е мое разследване, разбирате, нали? Аз го започнах и нямам никакво намерение да се отказвам от него. Ако си мислите, че ще си подвия опашката и да се върна тихомълком в Денвър, ще си седна на бюрото и ще чакам на телефона да ми позвъните, правите огромна грешка. Аз съм в разследването и ако се опитате да ме изритате, тогава се връщам наистина в Денвър, но статията ще се появи още в неделния брой. Тогава тиражът ни е най-голям.
— И ти ще оставиш убиецът на брат ти да се измъкне? — просъска Уолинг.
— Рейчъл, моля те — намеси се Бакъс. — Ти схващаш добре, нещата. Това, което ние…
— Разбира се, че ме е грижа за него — казах аз. — Затова и бях единственият, който разкри цялата история. Така че не се опитвай да предизвикваш някакви угризения у мен. Брат ми ще си остане в земята, без значение дали ще откриете изрода или не и дали аз ще напиша статията или не.
— Добре, Джак, не поставяме под въпрос мотивите ти — изрече Бакъс с вдигнати в успокояващ жест ръце, — Струва ми се, че сме се озовали в задънена улица, а това никак не ми харесва. Защо не ни кажеш ясно и точно какво искаш. Сигурен съм, че ще се споразумеем още сега. Преди дори кафето да е изстинало съвсем.
— Съвсем просто е — произнесох бързо аз. — Включете ме в разследването. Осигурете ми пълен достъп като наблюдател. Няма да напиша и думичка, докато не заловим кучия син или не се откажем.
— Това е изнудване — възмути се Уолинг.
— Не, това е уговорка, която ви предлагам — отвърнах аз. — В действителност това представлява концесия, защото на практика статията ми вече е готова. А да я отлагам под каквито и да било поводи е против всичките мои инстинкти и това, което върша.
Изгледах Бакъс. Уолинг кипеше от гняв, но добре знаех, че това нямаше никакво значение. Той беше човекът, цойто вземаше решенията.
— Не мисля, че можем да направим такова нещо, Джак — изрече накрая той. — Всички правилници на работата ни в бюрото го забраняват. То би могло да бъде много опасно за теб.
— Пет пари не давам дали ще бъде опасно или не. Ама изобщо. Това е последната ми дума. Или я приемате, или я отхвърляте. Обади се на когото мислиш, че е необходимо. Това е сделка.
Бакъс придърпа чашата с кафето пред себе си и се втренчи в застиналата течност. Дори не беше отпил още.
— Това предложение надхвърля моите правомощия — каза. — Ще трябва да ти се обадя.
— Кога?
— Веднага след като телефонирам, още сега.
— А какво ще стане със служебното съвещание?
— Не могат да започнат без мен. Защо не ме изчакате двамата тук? Няма да отнеме много време.
Бакъс се изправи и внимателно върна стола си до масата.
— Искам да изясня още веднъж нещата — обадих се аз преди той да тръгне. — Ако бъда допуснат в това Разследване като наблюдател, няма да напиша и ред за случая, докато не направим арест или докато вие не решите, че усилията са безсмислени и превключите на други случаи; само с две изключения.
— Какви са тези изключения? — запита той.
— Едното е, ако ме помолиш изрично да пиша за случая. Може да дойде момент, когато ще решиш, че е по-добре да подплашим мръсника с шум във вестниците и медиите. Тогава ще напиша статията. Другото изключение е, ако някъде изтече информация. Ако този случай се появи в който и да било вестник или телевизионен канал, всичките ни уговорки отпадат. Моментално. Ако дори доловя само, че още някой се кани да пише, аз ще съм първият, който ще публикува материал по случая. В края на краищата авторът съм аз. Бакъс само ме изгледа и кимна.