— Няма да се бавя.
След като се отдалечи, Уолинг ме изгледа и произнесе спокойно:
— Ако аз бях на негово място, щях да те накарам да си свалиш картите.
— Нямаше никакъв блъф — отвърнах аз. — Бях абсолютно искрен.
— Ако това е вярно, че ти би изтъргувал залавянето на персоната, убила брат ти, за една статия, тогава те съжалявам. Ще отида да си взема още кафе.
Тя се изправи и тръгна. Докато я следях как отива до барчето на бюфета, разумът ми се занимаваше с изречените от нея думи и после се прехвърли върху стиха на По, който бях чел предната нощ и който не искаше да ме напусне.
Живях аз сам сред свят от стон, с душа — умираща вълна.
В залата за конференции почти нямаше столове, незаети от агенти. Бяха подредени в два кръга: един около дългата маса и втори около тях. Бакъс ми посочи един стол от външния кръг. Уолинг седна на единия от двата свободни стола в центъра на масата, които очевидно се пазеха изключително за тях. Усетих множество погледи, вперени в мен, докато си заемах мястото, но аз вдигнах калъфа с компютъра си от пода, сякаш търсех нещо, само й само да не ми се налага да срещам очите им.
Бакъс бе приел условията ми. Или по-скоро този, който му бе дал зелена улица по телефона. Вече бях прикрепен към оперативната група с агент Уолинг в качеството на персонална бавачка — както тя се изрази. Написах и подписах договореност, с която се задължавах да не пуб-дикувам нищо за разследването до приключването му или прекратяването, или в случаите на двете изключения, които вече бях споменал. Запитах Бакъс за някакъв фотограф, който да ме придружава, но той отвърна, че не сме се разбирали така. Съгласи се обаче да разгледа допълнителните изисквания за снимки. Това беше най-доброто, което можех да направя за Глен.
След като Бакъс и Уолинг се настаниха по местата си и интересът към мен постепенно затихна, аз се огледах. В стаята имаше още дузина мъже и три жени, включително и Уолинг. Повечето от мъжете бяха по ризи със запретнати ръкави и, изглежда, ги бяха вдигнали от бюрата, преди да дойдат на съвещанието. Пластмасови чашки за кафе, купища документи и папки имаше по коленете им и върху масата. Една жена си пробиваше път през столовете, раздавайки по снопче листове на всеки агент. Забелязах, че един от агентите беше мъжът с грубите черти, с когото се бях сблъскал в офиса на Уолинг и когото после бях видял в кафето. Когато тя бе отишла да си вземе нова чаша кафе, той бе станал от масата и я бе приближил до щанда, където разговаря с нея. Не можех Да чуя какво си бяха казали, но ставаше ясно, че го бе срязала, и на него не му беше много весело.
— Хайде, момчета и момичета — започна Бакъс, — Нека да свършим и това, стига да можем. Денят и без това беше достатъчно дълъг, а оттук нататък вероятно ще стават още по-дълги.
Всички разговори внезапно секнаха. Полекичка пъхнах ръка в калъфа на компютъра и измъкнах бележника си. Отворих го на чиста страница и се приготвих да си водя бележки.
— Първо, едно малко съобщение — каза Бакъс. — новият човек, когото виждате седнал до стената, се казва Джак Макавой. Той е репортер от „Роки Маунтън Нюз“. Ще бъде с нас, докато приключим. Благодарение на неговия труд беше сформиран този екип. Той откри нашия Поет. Съгласи се да не пише нищо за разследването ни, докато не вкараме престъпника зад решетките. Искам всички да му оказвате съдействие. Той има разрешението на главния специален агент, за да бъде сред нас. Усетих, че всички погледи отново се насочиха към мен и застинах с бележник и молив в ръка, сякаш заловен на местопрестъплението с прясна кръв по ръцете си.
— След като няма да пише, защо тогава е извадил бележника си?
Дочух познатия глас и видях, че това беше мъжът с грубото лице от офиса на Уолинг.
— Трябва да си води бележки, за да може после, когато пише, да цитира фактите — обади се тя, оказвайки ми неочаквана подкрепа.
— Ще бъде наистина събитие денят, в който някой журналист напише истината — отвърна й агентът.
— Гордън, нека не притесняваме господин Макавой — изрече усмихнат Бакъс. — Вярвам, че ще си свърши както трябва работата. Главният специален агент му има доверие. И наистина, след като е свършил такава чудесна работа до този момент, нямаме право да подлагаме на съмнение неговите качества.