Бял, мъж, дата на раждане 11-11-51, дата на смърт?
28-3-94.
Оръжие: служебен, „Берета“ 38.
два изстрела, две попадения — гърдите и главата.
Място на смъртта: жилището. Без свидетели.
4. Морис Котайт, полицейско управление Албукерк, отдел „Убийства“.
Латиноамерикански произход, дата на раждане
14-9-56, дата на смъртта 24-9-94.
Оръжие: служебен „Смит & Уесън“ 38 калибър.
два изстрела, едно попадение — в главата.
Място на смъртта: кола. Без свидетели.
5. Щон Макавой, полицейско управление Денвър, отдел „Убийства“.
Бял, мъж, дата на раждане 21-5-60, дата на смъртта
10-2-95.
Оръжие: „Смит & Уесън“ 38 калибър.
един изстрел — в главата.
Място на смъртта: кола. Без свидетели.
Първото нещо, което ми направи впечатление, беше, че още не са включили Маккафърти. Той щеше да е втори във списъка. После проумях, че очите на много от тези в стаята отново бяха приковани в мен, след като бяха прочели списъка до края и вероятно бяха разбрали кой съм. Седях, впил очи в бележките под името на брат ми. Животът му беше сведен до кратко описание и дати. Бразилия Доран накрая ме измъкна от това положение.
— Тези бяха напечатани преди шестия случай да бъде потвърден — каза тя. — Ако искате да си го включите сега в списъка, поставете го между Белтран и Брукс. Казва се Джон Маккафърти, детектив от отдел „Убийства“ на полицейското управление в Балтимор. По-късно ще получим повече подробности. Така или иначе, както виждате, нещата непрекъснато се променят. Използваните оръжия се различават, местата на убийствата — също, имаме трима бели, един чернокож и един от латиноамерикански произход… Маккафърти е бял, мъж, четиридесет и седем годишен. Сцената на убийството и доказателствата обаче са твърде малко. Всяка жертва е детектив от отдел „Убийства“, пол мъжки, убит с изстрел в главата и без свидетели на убийството. Има две общи обстоятелства които се налага да изследваме. Във всеки случай има предсмъртно писмо с цитат от произведение на Едгар Алан По. Това е първото. Второто е, че всички жертви според са били обсебени до такава степен от случаите, които са разследвали, че двама от тях са потърсили помощта на психиатър.
— Ако обичате, отгърнете на следващата страница.
Листовете зашумоляха. Усещах почти физически мрачното настроение, обземащо всеки присъстващ. За мен това беше един нереален момент. Чувствах се така, както навярно се чувства авторът на сценария, когато накрая вижда произведението си върху екрана. До този момент всичко това беше скрито по бележниците ми, компютъра и главата ми като част от някаква все още хипотетична възможност. Но сега се намирах в стая, пълна със следователи, които открито говореха за случая, разглеждаха разпечатаните материали, живи доказателства за съществуването на ужаса.
Следващата страница съдържаше предсмъртните бележки, всички цитати от поемите на По, които бях открил и записал предната нощ.
— Това е, което недвусмислено обединява случаите — заяви Доран. — Нашият Поет боготвори Едгар Алан По. Не знаем още защо, но това е нещо, над което ще работим тук в Куантико, докато вие обикаляте из страната. Ще дам за известно време думата на Брад, за да ви разкаже малко за тази подробност.
Агентът, седнал до Доран, се изправи и взе думата. Върнах се на първата страница на комплекта и открих в списъка и агент Брадли Хейзълтън. Брас и Брад. Какъв тим. Хейзълтън, едър мъж с надупчени от акне бузи, си нагласи очилата на носа, преди да започне.
— Така, това, с което разполагаме в момента, са шест цитата при всеки от шестте случая — включително и този в Балтимор — от три поеми на По, както и последните думи на поета. Разглеждаме ги, за да решим дали можем да направим някакъв обобщаващ извод за какво служат тук тези поеми и какво значение имат за неизвестния извършител. Тук търсим всички възможни връзки, каквито и да са. Изглежда съвсем ясно, че извършителят по този начин си играе с нас, като в същото време поема много голям риск. Не мисля, че днес бихме били събрани тук или господин Макавой щеше да открие връзка между тези случаи, ако нашият човек не бе решил да цитира Едгар Алан По. Така тези поеми са равносилни на негов подпис. Ще се опитаме да открием защо е предпочел Едгар По, пред, да кажем, Уолт Уитман, но аз…
— Ще ви кажа защо — прекъсна го един агент, седнал в далечния край на масата. — По е бил изкукуригал задник и нашият човек едва ли се различава от него.
Няколко души се изсмяха.
— По всяка вероятност колегата има право в най-общ смисъл — каза Хейзълтън, наясно, че коментарът беше направен, за да се разведри малко атмосферата. — Но въпреки това с Брас ще работим върху този аспект и ако на някого от вас му е хрумнало нещо, може да го сподели. Колкото до момента, мога да ви кажа две неща. Според специалистите По е създателят на модерния криминален разказ с издаването на „Убийствата на улица «Морг»“, който, общо взето, е детективска история. Така че може да сме се сблъскали с престъпник, който гледа на всичко извършено от него като на някаква криминална загадка. Той просто иска да ни се подиграе със своята загадка, използвайки думите на По като насочващи следи. Аз започнах също така да чета някои от най-авторитетните критици и тълкуватели на творбите на По и се натъкнах на нещо интересно. Една от поемите, от които нашето приятелче цитира, се нарича „Омагьосаният дворец“. Поемата се съдържа в един разказ на име „Падането на замъка Ъшър“. Сигурен съм, че всички сте го чували или чели за него. Така или иначе в литературните анализи най-често се твърди, че докато на пръв поглед с тази поема се описва къщата на Ъшър, всъщност тя представлява маскирано или подсъзнателно описание на главния герой на разказа Родерик Ъшър. А това име, както знаете, ако сте били на снощното съвещание, изникна при смъртта на жертва номер шест. Съжалявам, това е Шон Макавой. Той не е просто пореден номер.