Двамата с Уолинг се измъкнахме от колата и се присъединихме към Бакъс и Томпсън, след което ни поведоха към една задна врата на дома на покойниците. Пристъпихме в голямо помещение, облицовано с бял фаянс чак до тавана. В средата се намираха две маси от неръждаема стомана за телата с надвиснали над тях маркучи и плотове, също от неръждаема стомана, и оборудване покрай три стени. В стаята ни чакаха петима мъже; те тръгнаха към нас да ни поздравят и тогава видях тялото върху масата в дъното. Предположих, че е Орсулак, макар и да нямаше видими поражения от изстрела в главата. Тялото беше голо и някой беше закрил слабините му с купчина тоалетна хартия. Костюмът, с който мъртвият щеше да пътува до гроба си, бе закачен на стената в дъното.
Стиснахме си ръцете с всички живи ченгета в помещението. Томпсън беше отведен до тялото; той вдигна куфарчето си върху близкия плот и се захвана за работа.
— Не мисля, че ще откриете нещо, което да сме пропуснали — заяви мъжът на име Грейсън, който ръководеше местното разследване. Беше нисичък и набит мъж с уверено и спокойно държане. Имаше силен тен, също както и останалите местни служители.
— Ние също не очакваме — отвърна Уолинг, както винаги бърза с отговора си. — Вие вече сте го изследвали. Сега вече е изкъпан и подготвен за погребението.
— Трябва да повторим пак всичките процедури — каза Бакъс.
— Момчета, защо не ни кажете за какво става дума запита Грейсън. — Може пък да измислим нещо.
— Добра идея — отвърна Бакъс.
И докато им предаваше един съкратен доклад относно разследването на Поета, аз следях как работи Томпсън. Чувстваше се съвсем естествено с тялото, докосваше го, стискаше го, бодеше го с различни инструменти, без да се притеснява. Отдели доста време на сиво-бялата коса на агента, ровейки я с покритите си с найлонови ръкавици ръце, като накрая пак оправи прическата й, като използва собствения си гребен. После изследва с голямо внимание устата и гърлото му, като използваше увеличително стъкло. В един момент остави настрани лупата и измъкна фотокамера от куфарчето си с инструменти. Направи снимка на гърлото: блясъкът на светкавиците привлече вниманието на агентите, стълпени в залата.
— Просто документални снимки, господа — заяви той, без дори да вдига глава от работата си.
След това започна да изследва крайниците. При огледа на лявата длан и пръстите отново използва лупата. После направи две снимки на дланта и две на показалеца. Ченгетата в залата не обърнаха особено внимание на това, очевидно приемайки твърдението му за фотографиите като нещо обичайно. Но тъй като аз бях забелязал, че той не направи снимки на дясната ръка, разбрах, че е открил нещо важно върху лявата. Томпсън върна фотокамерата в куфарчето си, след като помести върху плота четирите полароидни снимки. После продължи да изследва тялото, но без да прави повече снимки. Прекъсна Бакъс с молба за помощ да обърнат тялото, след което отново Продължи огледа от главата до петите. Видях следа от Тъмен, восъчноподобен материал по тила, където вероятно беше изходната рана от куршума. Томпсън пропусна да направи снимки на тази част от тялото. Той приключи огледа почти в същия момент, в който Бакъс завърши краткото си изложение, и аз се замислих дали не го бяха планирали така.
— Има ли нещо? — запита Бакъс.
— Нищо особено, поне така мисля — отвърна Томпсън.
— Бих искал да погледна протокола от аутопсията, акое възможно. Носите ли го?
— Както поискахте — обади се Грейсън. — Ето ви копие от всички документи.
Той му връчи една папка и Томпсън отстъпи назад до плота, където я отвори и започна да прелиства документите.
— И така, господа, казах ви всичко, което ни е известно до този момент — заяви Вакъс. Сега бих искал да чуя какво беше особеното при този случай, което ви накара да се въздържите да го обявите за самоубийство.
— Е, не мисля, че се съмнявах много в самоубийство, то, поне докато чух историята ви — каза Грейсън. Сега вече си мисля, че този педерастки Поет, ще ме извините, агент Уолинг, — е човекът, който ни трябва. Така или иначе, ние повдигнахме въпроса и после решихме да продължим, вече класифицирали го като убийство, по три причини. Първо, когато открихме Бил, косата му беше сресала не така, както я сресваше той. В продължение на двайсет години всеки ден идваше на работа сресан наляво. Намерихме го мъртъв и сресан надясно, Наистина, това беше малка подробност, но събрана с другите две, работата вече ставаше дебела. После дойде редът и на съдебната медицина. Накарахме съдебния лекар да вземе проби от устата му за остатъци от барутните газове, така че да бъдем сигурни, дали дулото е било в устата му, или е било държано няколко сантиметра пред нея. Открихме следите от барутните газове също така и от някаква оръжейна смазка и една трета субстанция която не успяхме да определим точно каква е.