— Да, Джак — каза Бакъс. — Ще ни трябва заповед за ексхумация. Според данните той е бил женен. Ще ни позволи ли вдовицата му?
— Не знам.
— Може да се наложи да прибегнем до помощта ти.
Само кимнах. Нещата ставаха все по-странни.
— Какви бяха тия други неща? Ти каза, че перфорациите и другите неща-могат да бъдат свидетелства за използването на хипноза.
— Аутопсиите — отвърна Рейчъл. — Анализът на кръвните картини на жертвите доказва, че те са имали нещо в кръвта си. Брат ти…
— Сироп за кашлица — изрекох с отбранителен тон. — От жабката на колата.
— Точно така. Случаите варират от неща, закупени от супермаркетите, например сироп за кашлица, до лекарства, предписани по рецепта. Един от тях е имал перкосет, предписан му осемнадесет месеца преди това поради нараняване на гърба. Мисля, че това беше случаят от Чикаго. Друг пък, струва ми се Петри в Далас, имаше следи от кодеин в кръвта си. Дошъл е от предписан тиленол с кодеин. Предписаното лекарство беше открито в аптечката му.
— Добре, какво означава всичко това?
— При всеки случай, ако се разглежда изолирано, това не би означавало нищо, особено в момента на смъртта им. Данните от анализа на кръвната картина на всяка една от жертвите са намерили своето обяснение с достъпа им до различни препарати. Искам да кажа, че е логично да смятаме, че ако някой е имал намерение да се самоубива, той би могъл да вземе два перкосета от някой старпредписан флакон, за да се успокои. Така че тези неща бяха отхвърлени като възможни средства, използвани от извършителя.
— Сега обаче те означават нещо.
— Възможно е — каза тя. — Убожданията предполагат прилагането на хипноза. Ако добавиш към тях и въвеждането на някакъв депресант в кръвта, тогава вече загадката как са били контролирани тези мъже получава отговор.
— Със сироп за кашлица?
— Той би могъл да подсили податливостта на субекта на хипноза. Доказано е, че кодеинът подпомага хипнозата. Предлаганите без рецепта лекарства вече не съдържат кодеин, но някои от съставките на заместителите биха могли да действат по подобен начин.
— Това отпреди ли ти беше известно?
— Не, просто беше нещо, което го нямаше в контекста до този момент.
— А преди случвало ли се е? Откъде си запозната толкова добре с материята?
— Хипнозата се използва доста често като средство при прилагане на закона — намеси се Бакъс. — Другата страна го е използвала и преди.
— Преди няколко години имаше един такъв случай — каза Рейчъл. — Имаше един мъж, който се въртеше из нощните клубове на Лае Вегас и използваше хипнозата в номерата си. Беше педофил. Правеше всичко възможно, за да има достъп до деца. Организираше представления за деца, матинета и казваше на зрителите, че търси доброволец. Родителите се надпреварваха да изберат детето им. Той избираше най-късметлията дете и казваше, четрябва да отиде зад кулисите, за да го подготви за номера, докато през това време върви някакъв друг номер. Той хипнотизира момичето, изнасилва го и после посредством хипнотично внушение изтрива от паметта му случилото се. После изкарва детето на сцената, прави си номера и го извежда от Транса. Използвал е кодеин като усилител, Слагал го е в чашите им с кола.
— Сега си спомням — закима Томпсън. — Хари Хипнотизатора.
— Не, Хорас Хипнотизатора — поправи го Рейчъл. — Той беше един от интервюираните по проекта за изследване на изнасилвачите. В Райфорд, Флорида.
— Почакай малко — намесих се аз. — Дали не е…
— Не, не е той. Още е в затвора във Флорида. Получи двайсет и пет годишна присъда. Това беше само преди шест или седем години. Още е вътре. Няма начин да е излязъл.
— Все пак ще поискам да направят проверка — каза Бакъс. — За да сме сигурни. Но въпреки това виждаш ли възможните обяснения, които търсим тук, Джак? Бих искал да се обадиш на снаха си. Ще бъде по-добре, ако го чуе от теб. Обясни й колко е важно.
Кимнах.
— Добре, Джак, оценяваме жеста ти. А сега, защо не си направим почивка и да видим как готвят в този град?
След час и двайсет минути имаме уговорена конференция с другите оперативни служители.
— А другото нещо? — запитах аз.
— Какво друго нещо? — отвърна с въпрос Бакъс.
— Субстанцията, която сте открили в устата на детективите. На мен ми се струва, че вие знаете каква е била тя.
— Не. Само разпоредих да изпратя пробата, която са взели, обратно в Куантико, като се надявам скоро да узнаем.
Лъжеше ме и аз го знаех, но се престорих, че му вярвам, Всички се изправиха и се запътиха към коридора. Казах им, че не съм гладен и трябва да отскоча до някакъв магазин за дрехи. Казах, че ще си хвана такси.