— Разбира се, драги Хори. Твоите думи са винаги сериозни и добре обмислени.
— Тогава ето какво ще ти кажа. Когато отсъстваш, тук трябва да остане някой, който да има действителна власт.
— Аз доверявам работите си на теб и на Яхмос…
— Зная, че ние действаме от твое име, когато те няма, но това не е достатъчно. Защо не направиш някой от синовете си съдружник и да го прикрепиш към себе си по законен ред?
Имхотеп крачеше нагоре-надолу намръщено.
— Кого от синовете ми виждаш в тази роля? Собек се държи властно, но е вироглав — не мога да му имам доверие. Тази му склонност не е добра.
— Мислех си за Яхмос. Той е най-големият ти син. Държи се мило и привързано. Предан ти е.
— Да, той се държи добре, но е толкова боязлив, толкова отстъпчив! Влияе се от всекиго. Ипи да беше малко по-голям…
Хори бързо го прекъсна:
— Опасно е да се дава власт на толкова млад човек.
— Вярно… вярно… Добре, Хори, ще помисля върху това, което ми каза. Яхмос, разбира се, е добър син… послушен син…
Хори каза спокойно, но настоятелно:
— Мисля, че трябва да проявиш мъдрост.
Имхотеп го изгледа с любопитство:
— Какво искаш да кажеш?
Хори рече бавно:
— Току-що казах, че е опасно да се дава власт на един младок. Но също толкова опасно е да се даде и когато вече е късно.
— Искаш да кажеш, че Яхмос е свикнал по-скоро да се подчинява на разпореждания, отколкото да дава? Като че ли има нещо такова.
Имхотеп въздъхна:
— Трудна работа е да управляваш семейство! С жените пък особено мъчно се излиза наглава. Сатипи е невъздържана, Кайт често се цупи. Но трябва да им е ясно, че с Нофрет ще се отнасят както подобава. Бих могъл да кажа, че…
Той спря. Един роб се изкачи задъхан по тясната пътечка.
— Какво има?
— Господарю, пристигна една лодка. Някакъв писар на име Камени е дошъл с послание от Мемфис.
Имхотеп се разтревожи.
— Пак ядове — възкликна той. — Винаги, когато Ра преплува небесата, идва нова неприятност! Ако сам не държа нещата в свои ръце, всичко отива надолу с главата.
Той заслиза по пътечката, а Хори остана на мястото си и го проследи с поглед.
На лицето му бе изписана тревога.
II
Ренизенб блуждаеше безцелно сама по брега на Нил, когато чу викове и суматоха и видя хора да тичат към пристана.
Тя се затича и се присъедини към тях. Теглеха някаква лодка към брега. В нея стоеше млад мъж и щом само за миг зърна чертите му на силната светлина, сърцето й заби.
Луда, фантастична мисъл мина през ума й: „Това е Кай! Кай се завърна от Отвъдния свят.“
Тя се присмя на суеверното си въображение. Защото постоянно си представяше Кай като плаващ по Нил, а това наистина бе някакъв млад мъж с телосложение почти като неговото — или поне така й се струваше.
Той бе по-млад от Кай, с тиха, тайнствена привлекателност и с усмихнато, красиво лице.
Идваше, както им каза, от Северните имоти на Имхотеп. Беше писар и се казваше Камени.
Изпратиха един роб да извика баща й, а Камени поканиха в къщата, където му сложиха да яде и да пие. След малко дойде Имхотеп и последваха дълги обсъждания и разговори.
Вестта за всичко това достигна до женските стаи чрез Хенет — както обикновено, редовният източник на новини. Ренизенб понякога се чудеше как винаги успява да разбере всичко.
Изглежда, Камени беше млад писар, нает от Имхотеп — син на някой от неговите братовчеди. Той бе открил някакви опити за измама — подправяне на сметки, и тъй като в работата имаше много отклонения, които убягваха на собствениците, Камени беше сметнал, че ще е най-добре да дойде лично на Юг и да докладва.
Ренизенб не се интересуваше особено от това. Камени е проявил находчивост, помисли си тя, щом е разкрил измамата. Баща й щеше да остане доволен от него.
Непосредственият резултат бе, че Имхотеп бързо се приготви за заминаване. Нямаше намерение да остава пак два месеца, но час по-скоро трябваше да оправи нещата.
Той свика цялото домочадие и отправи безброй препоръки и наставления. Трябвало да бъде свършено това и това. Яхмос не се канеше да изпълнява всички тези неща. Собек пък ни най-малко не се и опитваше да се придържа към подобно нещо. Всичко, помисли си Ренизенб, е много познато. Яхмос беше учтив, Собек — нацупен. Хори, както винаги, спокоен и изпълнителен. Претенциите и настояванията на Ипи бяха срязани много по-остро от обикновено.
— Твърде млад си, за да бъдеш самостоятелен. Слушай Яхмос. Той знае моите желания и нареждания. — Имхотеп сложи ръка на рамото на най-големия си син. — Разчитам на теб, Яхмос. Като се върна, ще поговорим пак за съдружието.