Тя се загледа след него и каза на Еза:
— Приятно момче — приятно, възпитано момче. И колко смело говори!
Еза каза обезпокоено:
— Той говори опасно. Не ми харесва това, което си е наумил. Синът ми го глези много.
— Как няма да го глези? Той е толкова хубаво, привлекателно момче.
— Хубав си, когато вършиш хубави неща — остро я прекъсна Еза. Тя помълча малко, после рече бавно: — Хенет, обезпокоена съм.
— Обезпокоена ли си, Еза? От какво? Впрочем господарят скоро ще бъде тук и всичко ще се оправи.
— Да се оправи? Чудя се!
Тя отново замълча, после каза:
— Внук ми Яхмос в къщи ли е?
— Видях го да идва към верандата преди малко.
— Иди му кажи, че искам да говоря с него.
Хенет тръгна. Намери Яхмос на студената веранда с пъстро оцветени колони и му предаде заръката на Еза.
Яхмос веднага я изпълни.
Еза внезапно рече:
— Яхмос, Имхотеп съвсем скоро ще бъде тук.
Нежното лице на Яхмос се оживи.
— Да, това наистина ще бъде добре.
— Наред ли е всичко за пристигането му? Работите вървят ли успешно?
— Изпълнявал съм наставленията на баща ми колкото мога по-добре.
— А Ипи?
Яхмос въздъхна.
— Баща ми много го глези. Това не е хубаво за момчето.
— Трябва ясно да посочиш това на Имхотеп.
Яхмос погледна неуверено.
Еза каза твърдо:
— Аз ще те подкрепя.
— По някой път ми се струва — изрече Яхмос с въздишка, — че тук няма нищо освен трудности. Но всичко ще се оправи, щом баща ми си дойде. Тогава той ще реши. Трудно е да се изпълняват желанията му, когато го няма — особено както не съм равноправен, а той нарежда какво да се върши.
Еза бавно промълви:
— Ти си добър син, справедлив и разумен. Също си и добър съпруг, точно както казва пословицата — един мъж да обича жена си и да направи къща за нея, да я нахрани и облече, да я обсипе със скъпи мехлеми за тоалета й и да радва сърцето й, докато е жива. Но има още едно правило и то е: „Не й позволявай да стане господарка.“ Ако бях на твое място, синко, щях да се вслушам в него…
Яхмос я погледна, въздъхна дълбоко и излезе.
ГЛАВА III
Трети месец от Наводнението — 14-и ден
Заради приготовленията навсякъде цареше суматоха. В кухнята бяха опечени стотици пити хляб, а сега се печаха гъските; миришеше на праз, чесън и различни подправки. Жените викаха и се разпореждаха, а мъжете помагаха и притичваха нагоре-надолу.
Навсякъде се носеше шепот:
— Господарят… господарят си идва…
Ренизенб помагаше в плетенето на венци от макова и лотосови цветове; тя почувства как възбудата от щастието нараства в сърцето й. Баща й се прибираше у дома! В последните няколко седмици тя неусетно потъна в затвореността на своя стар живот. Онова първо усещане на непознатост и отчуждение, което й вдъхнаха думите на Хари, беше отминало. Тя си беше същата Ренизенб. Яхмос, Сатипи, Собек и Кайт, всички те си бяха същите — сега, както и някога, се суетяха и бързаха с приготовленията за завръщането на Имхотеп. Говореше се, че той ще бъде тук, преди да се е мръкнало. Един от слугите беше изпратен на брега на реката, за да предупреди, когато господарят се зададе, и неговият глас изведнъж се разнесе високо и ясно, известявайки за пристигането му.
Ренизенб остави цветята и се затича с останалите. Всички бързаха към пристана на речния бряг. Яхмос и Собек вече бяха там сред малка тълпа от селяни, рибари и работници, всички викаха възбудено и сочеха към реката.
Да, наистина, ладията приближаваше бързо със своето голямо квадратно платно, издувано от Северния вятър. Близо зад нея плаваше шлепът-кухня, пълен с мъже и жени. След малко Ренизенб забеляза баща си, седнал с лотос в ръка, и до него някаква жена, за която тя предположи, че сигурно е певица.
На брега се развикаха с удвоена сила, Имхотеп протегна ръка за поздрав, моряците вдигаха и дърпаха фаловете. Носеха се викове:
„Добре дошъл, господарю!“, прославяха боговете, благодаряха им, че той се завръща жив и здрав, а малко по-късно Имхотеп слезе на брега, като поздравяваше семейството си и отговаряше на гръмогласните привети, както изискваше приличието.
„Слава на Себек (Себек — бог с образ на крокодил, покровител на водите и водните басейни. Бел. прев.), сина на Нейт, който те придружи благополучно по водата!“ „Слава на Пта, на юг от Мемфиската стена, който те доведе при нас!“ „Да благодарим на Ра (Ра — бог на Слънцето. Бел. прев.), който даде светлина на двете земи!“
Ренизенб си проби път напред, опиянена от голямата възбуда.
Имхотеп се изпъна важно и изведнъж тя си помисли: „Но той е дребен човек. Мислех го за много по-голям, отколкото е.“