Александра Маринина
Смъртта като изкуство
Настя Каменская #30
Книга първа
Маски
Подполковник Сергей Кузмич Зарубин имаше две слабости. Дори не бяха слабости, ами просто обстоятелства. Първото: извънредно ниският за подполковник от милицията ръст, който обаче не пораждаше у Сергей Кузмич никакви комплекси, дори напротив — беше повод за най-разнообразни шегички над самия себе си. И второто: не обичаше артистите. Не ставаше дума за омраза, а за страх и дистанциране. Работата беше там, че бащата на Сергей Кузмич, незабравимият Кузма Сергеевич Зарубин, много обичаше да играе в самодеен театър, при това пердашеше синчето си за щяло и нещяло, периодично се напиваше като свиня, а майката на Сергей казваше, като бършеше сълзите ту на момчето, ту своите:
— Татко ти е творчески човек, трябва да се отнасяме с разбиране.
Какво ли трябваше да е разбирането, с което да приема каиша и бутилката, Серьожа не проумяваше, но от детинство у него залегна твърдото убеждение, че творците, и особено артистите, са хора, които той никога няма да разбере.
Очевидно щеше да му се наложи, защото, когато се извършва покушение срещу художествения ръководител на театър, е абсолютно невъзможно да избегнеш общуването с артисти и хора от всякакви други творчески среди. А как да общува с тях? Може да ти пламне главата! Трябва да отбележим, че когато приятелят и началник на Сергей Зарубин Виктор Викторович Коротков се ожени за актрисата Ирина Савенич, Сергей прие това с пълно безразличие — Ирина му харесваше, тя беше народен човек, простодушна, разбираща, ужасно красива, ужасно весела и готвеше ужасно вкусно. Беше някак обикновена, не разиграваше сценки в ежедневието, нямаше ги и разните там специфични творчески особености. Така че вероятно не всички артисти бяха такива засукани, че да не можеш да ги проумееш. Само че Сергей Кузмич прекалено добре си спомняше баща си, по дяволите. А съпругата на Коротков продължаваше да приема като рядко изключение от общото правило.
Какво ли да измисли, за да се заеме с артистите някой друг? С покушението срещу режисьора Богомолов се занимаваха двама оперативни работници от района на местопроизшествието, но те отработваха версията, че художественият ръководител на театър „Нова Москва“ е бил нападнат или от случайни бандити, или от местни хулигани. Фактът, че не са взели нищо, можело да говори, че просто някой минувач, кола или патрулка са подплашили престъпниците. Оперативните работници от района разпитваха престъпниците и хулиганите, задействаха източниците си, ако изобщо имаха такива, търсеха очевидци, изобщо, вършеха рутинната, скучна, но задължителна в такива случаи работа. Два дни след покушението в разследването на случая бе включена „Петровка“, а по-конкретно — Сергей Зарубин и новият служител Антон Сташис, който бе дошъл в отдела преди два месеца от Източния окръг на Москва. Сергей заедно със следователя Блинов отработваше версия, свързана с отношенията на Богомолов с висши управленски кръгове, както и с възможни финансови нарушения или машинации. Конкретно по театъра остана да работи само Антон, млад и не особено опитен оперативен работник. Случаят си беше сериозна работа — двеста души работеха там. Къде ти младият и зелен Сташис да се справи с такова чудо? Беше ясно, че Сергей ще трябва да работи с него по версията с театъра. А как не му се искаше… Може да е смешно, но него, подполковника от милицията, го е страх дори да престъпи прага на театъра.
Зарубин с тъга си помисли, че днес е Денят на милицията, 10-и ноември, но той едва ли ще може да го отпразнува в компанията на приятели и колеги. Вместо радостно да вдига чаша за миналите и бъдещи служебни успехи, ще трябва да седи и да разговаря с роднина на потърпевшия Богомолов, родния брат на жена му, на тема: дали Лев Алексеевич не се е оплаквал от финансови затруднения, дали не е споменавал, че някой го притиска или заплашва. Може би в тесен семеен кръг е споделял за яростни завистници или за хора, които го мразят по някаква причина? По-правилно би било тези въпроси да се зададат на съпругата на Богомолов, а не на брат й, но жената на потърпевшия не е в състояние да разговаря, тя денонощно стои в болницата и чака, не може да се отърси от шока. А Лев Алексеевич лежи в безсъзнание със счупен череп в реанимацията и лекарите не се ангажират с прогнози. Отговорът им е винаги един и същ: мозъкът е недобре опозната структура, никой не може да даде точни прогнози, може болният да се съвземе след пет минути, а може и след пет месеца.