Днес работният ден на Гриневич започваше следобед, той нямаше утринна репетиция, затова се срещнаха в неговия дом. Жената на Григорий беше изпекла пирожки за гостенката и бе отишла на работа.
— Не тая надежда да си дошла заради моята рано побеляла коса — засмя се Григорий и настани Настя на фотьойл в хола. — Казвай бързо какво ти е нужно.
— Искам да науча нещо за театър „Нова Москва“ — призна Настя. — Всичко, което знаеш — и истина, и клюки, и слухове.
— Разполагам с някаква правдива информация, само че не съм богат на клюки и слухове. Но каквото знам, ще ти го разкажа, нищо няма да скрия — обеща Гриневич.
„Нова Москва“ е стар театър, с биография, създаден е през 20-те години за пропагандиране на революционното изкуство, което трябвало да се свежда до масите. От самото начало е бил авангарден и модерен. След войната, когато авангардизмът излиза от мода, започва да се ориентира повече към класиката, а от средата на 70-те, след успеха на „Таганка“, отново се обръща към съвременните форми и най-различни експерименти. Дълго време в „Нова Москва“ имаше един и същ главен режисьор, прослави се с новаторските си постановки, а след неговата смърт дойде Богомолов, това стана преди около шест години. Богомолов не си пада по новаторството и не обича да поставя съвременни пиеси, той цени повече класиката и сам поставя само такива творби. Макар че в неговия театър има и доста съвременни пиеси, предимно комедии.
— За целта кани външни режисьори по договор или ги дава за поставяне на Сеня Дудник — разказваше Гриневич. — Сеня е поредният гост-режисьор на Богомолов. Изобщо, води такава политика: лично Богомолов не поставя съвременни пиеси в своя театър, възлага ги на други режисьори, а своята любима класика поставя в други театри, където го канят, и в своя, когато има възможност.
— А какъв е по характер? Как се държи с хората? — попита Настя.
— Богомолов се държи просташки, рядко срещан грубиян е и при това сноб в най-лошия смисъл на тази дума. Смята себе си за гуру в режисурата, а всички останали — за кал и прах в краката му. Разговаря само с хора, които смята за равни на себе си, или с такива на по-високо ниво, то се знае. „Разговаря“ е силно казано — той поздравява само онези, които смята, че са достойни за него. Такива неща са ми разправяли хората от „Нова Москва“. Не съм общувал лично с него, не ми е такова нивото, както разбираш, но съм наблюдавал отстрани неведнъж и мисля, че всичко това е истина.
— Значи, разговаря с равните на себе си, а с другите? — поиска уточнение Настя.
— Ас другите контактува само по един начин: ругатни, викове, кавги, упреци, мъмрения — сама можеш да продължиш списъка.
— А какви клюки се разправят за враговете му?
— Виж сега, „Нова Москва“ е от така наречените автономни културни институции, тоест парите, които този театър получава от държавата, се наричат не финансиране, а инвестиране, или дотации. И размерът на тези дотации много силно зависи от личните отношения на театралното ръководство с Департамента по културата. И връзките с министерството също са от значение. Такива автономни институции в Москва има не една и две и размерът на инвестирането е много различен. Та Богомолов има силни връзки там, където трябва, затова неговият театър получава много повече пари от другите „автономни“. Това поражда страшна ревност и завист. А на Лев му липсва душевната мъдрост да се държи правилно с хората, които получават по-малко, ходи с вирнат нос и им хвърля в лицето, че щом получават по-малко, значи обективно не са достойни и художественото ниво на постановките им е много по-ниско, и трупите им са по-слаби, и изобщо за нищо не стават. При това говори тези неща зад гърба им и изобщо не си мери приказките. А театралните среди са един тесен кръг, въпреки че театрите в Москва са много. Те са свързани помежду си и информацията се разпространява практически безпрепятствено. Не е възможно да кажеш гадост за някого и само след два дни това да не се разчуе.
— Добре, той се смята за гуру, а как е в действителност? Наистина ли е добър режисьор?
Григорий сви рамене и се позасмя.
— Да, Богомолов наистина е добър режисьор, но добри има много, а гениалните са единици. Той не е гениален, той е като десетки други. Солиден професионалист, но нищо изключително. Събрал е в трупата звезди и просто актьори, станали популярни в сериали, публиката идва за тях, особено млади момичета и жени от провинцията, жадни да видят и на сцената своите кумири, които виждат постоянно на телевизионния екран. Така че печалбите са добри, дори пиесата да е несполучлива и режисурата да е слаба. Пак има посещение, защото актьорите, макар и не много силни, са разпознаваеми. Старата генерация актьори, които са процъфтявали при предишния режисьор, не са любимци на Богомолов. Той изобщо не обича хората на зряла възраст, нали знаеш, има си такава категория хора, които смятат, че младостта е качество, а старостта — порок. Много прославени актьори напуснаха театъра, много останаха, но стоят без роли, ходят само да си вземат заплатите. Разбира се, Богомолов има и любимци сред старата гвардия — например Арбенина.