— Ами ако не червената папка е върху синята, а обратното — синята върху червената? — насмешливо попита Блинов.
— Тогава ще се скарам с помощник-режисьора — напълно сериозно отговори Колодни. — Не се подигравайте, поличбите винаги действат, многократно е проверено.
Той още малко пообиколи стаята и спря до камината, заразглежда металната стойка за аксесоарите.
— Няма я машата — слисано погледна той следователя. — Къде се е дянала? На кого може да е потрябвала? Тук винаги стоеше пълният комплект: машата, ръженът, лопатката, четката… или как се казваше, не знам. А сега машата я няма.
— Иззета е за провеждане на експертиза — хладно съобщи Николай Николаевич. — Тя е оръдието на убийството.
— О, господи! — хвана се Колодни за главата. — Някак не помислих… Да, разбира се, нали ми казаха, че Артьом с машата са го… бях забравил…
Всичките три папки — червената, синята и черната — бяха на бюрото до компютъра, най-отгоре беше тетрадката със стенограмите от репетициите. И още няколко отделни листа, изцапани с кръв — новите варианти на ролите, подготвени за днешната репетиция. На пода до бюрото — принтерът, в него бе останал разпечатаният, но така и неизваден текст на пиесата „Правосъдие“ с последните поправки. Ако разчитаха на мнението на Никита Колодни, излизаше, че от жилището на Лесогоров не бе изчезнало нищо. Но разбира се, това се отнасяше за очевидните, биещи на очи предмети. Ами ако бе изчезнала само флашка? Колко такива флашки може да има един пишещ човек? Ясно е, че не една или две. И актьорът Колодни не може да знае нищо със сигурност. Ами ако става дума за документ, който се е намирал в папката? Папката си е на мястото, но какво е имало вътре и какво е останало? Не, изглежда, идеята да извикат актьора за оглед на местопроизшествието не се оказа твърде сполучлива.
Следователят пусна Колодни и отиде при гардеробиерите, където отдавна бе изпратил експерта с ултравиолетовата лампа да проверява костюмите на участниците в снощния спектакъл за наличие на следи от кръв. Ако ги споходеше късметът и откриеха нечий костюм с такива следи, разследването би могло да се смята за приключено. Но Блинов оценяваше вероятността за такъв щастлив край като минимална. Николай Николаевич беше заклет песимист.
И не сбърка. Експертът приключи пред него огледа на последния костюм — тъмновишневата рокля на лейди Макбет, сви рамене и прибра лампата в калъфа.
— Чисто — констатира той. — Или убийството не е било извършено от артист, или пръски не са попаднали върху дрехите. И нищо чудно — ударът е бил еднократен, а при еднократен удар обикновено не се получава разпръскване на кръв и мозъчно вещество. Виж, ако престъпникът беше нанесъл няколко удара, всеки път при изваждането на оръдието от раната щяха да излитат пръски и късчета кост, но така… Вярно, имаше шанс, но малък…
Вече доста уморен, следователят свика оперативно съвещание в кабинета на Богомолов. Той зае креслото на художествения ръководител, а всички останали — Зарубин, Антон Сташис, Настя Каменская и оперативният работник от дежурната група — се настаниха на столовете покрай стената.
— Е, слушам ви — тихо каза той, подпря с длан бузата си и впери поглед в Зарубин.
— Предлагам като основна работна версия да смятаме опит за проваляне на спектакъла — бодро рапортува Сергей. — Първо Богомолов, после Лесогоров, а начинът на извършване на престъплението е същият, идентични са.
— Твоята мисъл е ясна — въздъхна Блинов. — Сташис, ти какво ще кажеш?
— Трябва да се поровим в компютъра на Лесогоров — отговори Антон. — Струва ми се, че той може здравата да е ядосал някого с материалите си. Като нищо може да е пишел статии и да ги е изпращал по електронна поща. Значи, те всички се намират на твърдия диск. Добре е също да се поинтересуваме от блога му. Колодни каза, че нашият потърпевш много е обичал да събира информация за живота на звездите. Знае ли човек за кого какво е написал?
— Добре — кимна Николай Николаевич. — Заеми се с това. А ти какво ще кажеш?
Той премести поглед към оперативния работник от района.
— Трябва да проверим любовния фронт — не много уверено каза оперативният работник.
По принцип това беше правилно и далеч не глупаво, но нали той не беше в течение на историята с Богомолов… Настя съжали, че сега компютърът на Артьом щеше да се озове изцяло на разположение на Антон Сташис. Да можеше и тя да получи достъп до него! Ако Артьом Лесогоров наистина се е наместил с хитрост в театъра, за да разкрие някаква скандална тайна, следи от информацията по този въпрос определено ще се намерят в компютъра. Но какво може тя? Ако всичко това се бе случило преди година, когато тя не само работеше, но и имаше право на тежка дума в съвещанията при началника, тогава, естествено, без нито за миг да се замисли, щеше да заяви, че поема работата с компютъра на потърпевшия, и никой нямаше да възрази: по онова време се смяташе за неприлично и не беше прието да се възразява на полковник Каменская. А сега тя е никой, външен човек. Пак добре че Блинов й разреши да присъства на съвещанието, защото можеше любезно да я изгони. Интересно, ще поиска ли и нейното мнение? И ако да, кога? Още сега, пред този оперативен работник, който не знае за безправното положение на Настя и смята, че тя е служител от „Петровка“, или после, на четири очи?