— Ами ти, защо мълчиш? — обърна се към нея следователят. — Някакви съображения?
— Две — кимна Настя. — Може ли да започвам?
— Давай — разреши Блинов. — Виж я ти, цели две… Богата работа, Каменская.
— Първото — започна тя. — Имам основания да смятам, че Лесогоров е знаел нещо нелицеприятно за ситуацията в театъра и се е опитвал да научи подробности. Напълно е възможно да са го убили именно затова. Вече ви докладвах…
— Да, да, спомням си — нетърпеливо завъртя ръка Блинов, — не се повтаряй. Вие със Сташис прекарахте тук много време, обаче полза никаква. Да не би да смяташ да продължиш безполезното си ровене в театралните дрязги?
— Смятам — предизвикателно вирна брадичка Настя. — Това ми е работата, ако си спомняте. Сега второто. Ако Зарубин е прав и двете престъпления са имали за цел проваляне на постановката на пиесата на Лесогоров, трябва незабавно да се прекрати работата върху спектакъла, иначе ще има още жертви. И аз дори приблизително си представям кои именно ще бъдат те.
— Така ли? — с интерес попита следователят. — И кои ще са те?
— Двамата актьори, изпълняващи главните роли: Никита Колодни и Михаил Арцеулов. Както и народната артистка Арбенина. Арбенина е мегазвезда, по принцип няма кой да я замени, Арцеулов също е много известен, много популярен актьор, залагали са на него. Колодни не е толкова звезден, но и той, и Арцеулов имат главни роли и ако за тези роли бъдат ангажирани други актьори, ще се изгуби много време. Никой не би го направил, вече и без това върху спектакъла се работи повече от два месеца, а ми обясниха, че това е прекалено дълго, нормалното е за толкова време на сцена да излиза вече готов спектакъл. С една дума, Николай Николаевич, трябва да направим две неща: да предупредим актьорите повече да внимават и да поискаме прекратяване на работата върху „Правосъдие“. Поне временно, докато не открием престъпника.
— Засега… временно — ядосано избъбри Блинов. — И откъде у тебе толкова оптимизъм? Ами ако изобщо не го открием? Проверихме костюмите — нищо. Значи, отново да се заровим в сто души от театъра и деветстотин зрители, които по никакъв начин не можеш да установиш и откриеш. Как при такива условия ще търсиш убиеца? Зарубин, ти успя ли да изясниш нещо?
— Нищо — мрачно призна Сергей, на когото беше възложено да разпитва служителите от театъра дали някой снощи не е видял нещо подозрително. — Но още не съм разпитал всички. Хората все още продължават да идват на работа. Явно ще трябва да стоя тук до довечера.
— Ще постоиш, нищо няма да ти стане — доброжелателно отвърна Блинов. — Между другото, как можа да ти хрумне тази глупост за провалянето на постановката?
— Ами защото всичко съвпада, просто идеално!
— А мотивът? Какъв мотив може да има тук? На кого може да попречи постановката на някаква си там пиеса? — не отстъпваше следователят. — И после, това е нерационално. Каменская популярно ми обясни, че постановката се осъществява със спонсорски пари. Ако няма пари, няма и постановка. Така ли е, Каменская?
— Така е, Николай Николаевич — съгласи се Настя.
— Е, и какво по-просто от това: премахваш спонсора — край с постановката. Защо са тези усложнения?
Ама наистина! Настя дори подскочи на мястото си.
— Точно така! — почти извика тя. — Къде-къде по-ефективно е било да се премахне спонсорът. Но спонсорът е бизнесмен, и то далеч не беден, ходи с охрана, не е толкова лесно да го премахнеш, трябва да наемеш убиец. А наемният убиец струва пари. Трябват и връзки, и възможности. Оттук и изводът: нашият престъпник не е професионалист, не ги умее тези работи, не знае откъде да подхване решаването на своята задача. Тоест той ще действа като дилетант. А това означава, че съм права: ще има нови жертви, ако не спрем работата върху спектакъла. Той няма да миряса и ще действа тъпо и еднообразно.