Блинов дълго я гледа и мълча, после смени положението на ръцете си, скръсти ги на гърдите си.
— Добре — каза най-сетне, — убеди ме.
— Вие не разбирате какво говорите — меко се усмихна административният директор Бережной. — Не можем да се откажем от спектакъла.
— Защо? — строго попита Блинов.
— Защото това са пари. Това е оборотен капитал, който ще получим след премиерата. И с тези пари ще можем да поставим още два-три нови спектакъла, и то да поканим за поставянето им известни добри режисьори и да им платим достойни хонорари. Не, не и не, при никакви условия няма да се съгласим да закрием „Правосъдие“.
— Но хората са в опасност!
— Така ви се струва на вас. И после, вашата работа се състои именно в това — да ги защитите. Така че — защитавайте ги. Лично аз съм повече от сигурен, че нито един човек повече няма да пострада.
— И защо сте толкова сигурен, ако позволите да попитам? — ядосано присви очи следователят. — Да не би защото вие, уважаеми Владимир Игоревич, прекрасно знаете кой е убиецът и сте в течение на плановете му?
И при тази остра нападка Бережной не изгуби своята безметежност. Беше очевидно, че не е толкова лесно да го извадиш от релси. „Или всъщност той е много добър актьор? — помисли си Блинов. — Каменская спомена нещо такова…“
— Не, Николай Николаевич — спокойно отговори директорът. — Не знам кой е убиецът и не съм в течение на неговите планове. Но познавам театралната среда, познавам актьорите. Престъпникът е външен човек, за мен това е съвършено очевидно, а щом е така — той не може да има никакви мотиви за проваляне на постановката. И това означава, че нашите актьори са в пълна безопасност. Убедих ли ви?
— Не ме убедихте — тросна се следователят. — Оставам на своето мнение. И щом не искате да помогнете на следствието…
— Просто не мога да го направя — все така меко го поправи Бережной. — Аз отговарям за финансирането на целия живот на нашия театър, аз съм живо заинтересован от парите, които идват от спонсора, и не смятам да ги жертвам.
— Но нали не става дума да се отказвате от парите! — не издържа Блинов и повиши глас. — Вие какво, не ме ли чувате? Става дума временно да се спре работата върху спектакъла. Веднага щом открием и обезвредим престъпника, ще можете да продължите поставянето на вашето „Правосъдие“, колкото ви душа иска!
— А мога ли да се поинтересувам за какво време говорим? За ден, за два? За седмица? За месец?
Блинов извади дебелия си органайзер и го прелисти.
— Ние не можем да живеем без план, драги Николай Николаевич, разберете, театърът е не само високо изкуство, той е и производство. А производството е невъзможно без план. За следващата година сме планирали две премиери и за тях са крайно необходими парите, които ще получим само в случай че пуснем на сцена „Правосъдие“. Лев Алексеевич вече проведе преговорите с някои актьори от други театри, които смята да покани за тези спектакли, и те също си градят определени планове, както финансови, така и организационни, нали ще трябва да си освободят време за репетиции. Художниците по костюмите, художниците декоратори, художниците по осветяването — и те си имат план за работа и макар да са на щат при нас, може да ги канят и в други театри, така че те трябва да са наясно до каква степен ще бъдат натоварени. С една дума, само ви се струва, че е проста работа да поставиш един спектакъл. Това е невероятно, неимоверно трудно и изисква строга организация и планиране на работата. Освен това изисква пари. Вие можете ли напълно отговорно да ми кажете, че след например три седмици ще можем да възобновим работата върху „Правосъдие“? Можете ли? Тогава аз незабавно ще внеса корекции в плана за следващата година и ще започна да преговарям за промените с всички заинтересовани лица. Или не можете?
— Слушайте — вече сериозно се ядоса Блинов, — вие какво, не разбирате ли, че става дума за тежко престъпление, за убийство? Това е нещо сериозно, а не някакви си там финтифлюшки. И аз като представител на държавата имам право да изисквам от вас…
— Нямате право — невъзмутимо реагира Бережной. — Ние сме автономен културен институт, от нас никой нищо няма право да изисква. Само Департаментът по културата, и то не по всички въпроси. А пък правоохранителните органи с абсолютна сигурност не ни командват. С една дума, Николай Николаевич, аз разбирам вашите трудности, но и вие разберете нашите. При цялото си желание не мога да ви помогна.