Следователят стана и направи крачка към вратата.
— Добре — изрече той заканително, — знам как да се справя с вас. Пак ще стане така, както казах.
Ала у спонсора на постановката господин Андрюшин следователят също не срещна разбиране. Срещнаха се в събота, на другия ден след откриването на трупа на Артьом Лесогоров, и Андрюшин вече знаеше, че приятелят му е загинал.
— Какво нещастие — повтаряше покрусено той. — Ах, Артьом, Артьом! Ама как така? Не мога да повярвам.
Блинов започна отдалече — с въпроси дали Лесогоров не е имал врагове, дали не е споменавал, че го заплашват, изобщо, задаваше целия комплект стандартни въпроси. Но Андрюшин не можа да каже нищо интересно. Или не пожела.
— Кажете, как стана така, че вие решихте да спонсорирате постановката на пиесата на Лесогоров? — попита Николай Николаевич.
Андрюшин тъжно се усмихна.
— Навремето около мен се получи една твърде сложна ситуация и Артьом много ми помогна — изслуша ме, повярва ми, събра материал и написа статия, която ми послужи като тласък за възбуждане на наказателно дело срещу хора, които ме притискаха. Ситуацията се разреши в моя полза, аз бях безкрайно благодарен на Артьом и между нас се създадоха много топли отношения. Преди около година или малко по-малко Артьом дойде при мен и каза, че иска да напише пиеса. Попита ме дали ще му помогна с пари, ако се стигне до поставяне, защото без пари никой няма да пожелае да постави пиеса на неизвестен автор. Уверих го, че ще помогна, без никакво съмнение. Бях му много благодарен за помощта и бях готов да отвърна на услугата с услуга. После, след известно време, той се обади и каза, че е завършил пиесата и трябва да обиколи театрите, за да я предлага, защото показал творбата си в своя любим театър, в „Нова Москва“, но там не я приели. Всъщност това е всичко. Отидохме двамата при художествения ръководител, при Лев Алексеевич, и още от прага заговорихме за пари. Както можете да се досетите, веднага приеха пиесата — усмихна се Андрюшин. — Предложих такава сума, че във всеки театър биха я взели. За Артьом не ми се свидят никакви пари. Той умееше да бъде приятел като никой друг.
Следователят си помисли, че е време да преминат към важния въпрос, и обясни на бизнесмена съображенията си относно спирането на работата върху „Правосъдие“. Докато говореше, очите на Андрюшин ставаха все по-студени, а погледът — остър.
— За мен е важно пиесата да бъде поставена — твърдо отговори той. — Искам спектакълът да се състои в памет на Артьом, на когото дължа много.
— Но може да пострадат хора — опита се да възрази Блинов.
Андрюшин си знаеше своето и следователят така и не успя да разколебае позицията му, колкото и усилия да положи.
— Спектакълът ще се състои — повтаряше бизнесменът.
— Пиесата ще бъде поставена. На всяка цена.
В петък, когато намериха трупа на Лесогоров, естествено, не продължиха репетицията, а съботната репетиция във връзка с трагичното събитие просто отмениха, така че Настя успя да разговаря с актьорите едва в неделя.
Тя отиде на репетицията още в нейното начало с намерението да помоли Дудник за няколко минути, но нищо не излезе.
— Почакайте, докато свършим — настоя режисьорът. — С вашите приказки съвсем ще ми разстроите актьорите, те и без това са тъжни. Изобщо не знам как ще работят днес.
Семьон Борисович се оказа прав — актьорите наистина още не бяха се съвзели от потреса, предизвикан от убийството на автора на пиесата, и работеха лошо, бъркаха мизансцените, забравяха текста, не разбираха какво иска от тях режисьорът. Четирийсет минути след началото Дудник бе принуден да прекрати репетицията.
— Това е невъзможно! — почти крещеше той. — Вие просто не сте в състояние да се съсредоточите върху работата! Играете безлично. Край, свършихме за днес, безполезно е да продължаваме, няма да има полза от такава работа. Александър Олегович — обърна се той към помощник-режисьора Федотов, — кажете на завеждащата трупата да прехвърлят следващата репетиция в сряда, не по-рано, нека хората се посъвземат. За сряда извикайте хората, които са в плана за утре.
Той започна да събира от бюрото записките си и изведнъж погледът му се спря на Настя, която търпеливо седеше в ъгъла.