— Уговори ли го?
— Нямаше избор след такова количество качествен алкохол! — махна с ръка Стасов. — И ресторанта бях избрал от класа. И всичко това заради теб, между другото. Така че ти, приятелко, не се мотай, ами заминавай при него още сега, докато не се е съвзел от снощните преживявания и не се е отрекъл от обещанието си. Познавате се, нали не греша?
— Познаваме се — кимна тя.
— Да сте имали някакви търкания?
— Май не, работили сме в съгласие.
— Чудесно. Хайде, тръгвай, кови желязото, докато е горещо. А за хлапето не се тревожи, всички някога сме били млади и начинаещи — и ти, и аз, и Сергей Зарубин, и с нас никой не искаше да работи, всички искаха за партньори опитни и знаещи колеги. Но нищо, все някак се справихме, научихме се, събрахме опит, хора станахме. Спомни си каква си била преди трийсет години, и ти нищо не си умеела и си се страхувала от всички. Ще се справиш. Хлапето може да се окаже схватливо, тогава ти ще успееш, между другото, да го научиш на това-онова. Сергей ще ти бъде благодарен за това.
— Да, бе, от мен става учител колкото от теб — лилипут — въздъхна Настя и огледа от глава до пети двуметровата фигура на началника си.
Сложи в чантата си празен бележник, обади се на Николай Николаевич Блинов, уговори си среща с него, после се свърза със Зарубин, който беше обещал да изпрати новия служител Антон Сташис там, където му каже Настя, и тогава, когато ще й бъде удобно. Планира остатъка от деня, излезе от офиса на детективската агенция и тръгна към следователя.
Въпреки уверенията на Стасов, че се е разбрал за всичко със следователя Блинов, Николай Николаевич посрещна Настя доста сухо и почти официално, като с целия си вид й показваше, че присъствието на частен детектив в радиус километър от официалното следствие е абсолютно неуместно и нещо повече — незаконно. Но все пак не наруши дадената снощи дума, макар че придружи съгласието си Настя да участва в разследването с маса уговорки и ограничения. Впрочем тези уговорки и ограничения бяха ясни на Настя Каменская от самото начало, беше готова за тях и не чу от Николай Николаевич нищо неочаквано.
— Иззел съм финансовите документи от театъра, ще работя рамо до рамо с главния счетоводител. Отворихме сейфа на художествения ръководител, взехме всички документи. Ще призова чиновници от Департамента по културата, за всеки случай ще поизтръскам и Министерството на културата, изобщо, затънал съм в работа до гуша. Наредил съм на оперативните работници да се поровят в семейството, и там трябва да се търси. Но най-вероятно причината за покушението е в областта на деловите му отношения на високо ниво, така че според мен няма какво да се търси в театъра. Но щом ти се иска…
— Не аз — внимателно се намеси Настя, — а Вавилов, братът на съпругата на Богомолов.
— Щом така иска… — сърдито отвърна Блинов. — И без това е редно да събираме информация и в театъра, макар че според мен това ще е губене на време. Оперативен работник от района разработва линията за убийство от хулигански подбуди и души при местните хулигани, Зарубин ми помага за деловите отношения, а ти с хлапето отивате в театъра, може да го понаучиш на нещо. И само да си посмяла да скриеш от мен дори една дума, дори мъничко фактче! Ще ти видя сметката, а на твоя Стасов ще отнемат лиценза. Ти си никой, нямаш име, нямаш и никакви пълномощия. Ясно ли е, сестро?
— Ясно, татенце — засмя се Настя.
Гледай ти, съвсем беше забравила това негово смешно лафче, при това навремето, когато за пръв път чу сакраменталното „Ясно ли е, сестро?“, и то със странното ударение на втората сричка в първата дума, дълго се смя, а после още няколко дни прихваше, щом си спомнеше думите на следователя Блинов. Не беше минало чак толкова време, откакто двамата за последен път бяха работили заедно по дело, само година и половина, а вече всичко беше забравено и тя имаше чувството, че това се е случило в някакъв съвършено различен, минал живот.
Театърът се събуждаше. Цяла нощ той спа дълбоко и дори стъпките на охраната и на дежурния пожарникар не го безпокояха, той беше свикнал с тези стъпки и отдавна беше престанал да ги чува. Предната вечер беше представена една блестяща комедия, публиката си примираше от смях и настроението в Театъра беше превъзходно. Той обичаше комедии, особено гротескови. Още едно достойнство на снощния спектакъл бяха доста простите декори, които прибраха само за час след спускането на завесата. Сцената беше празна, декорите бяха грижливо подредени и през цялата нощ Театърът дишаше свободно, с пълни гърди. Случваше се да не прибират декорите, да ги оставят за сутринта, цялата сцена тогава беше задръстена и в такива нощи Театърът имаше чувството, че не може да диша и нещо притиска гърдите и главата му. Дори не го притиска, а го раздира отвътре.